Още от дете винаги съм бил впечатлен от Историите за Американския Див Запад.

В началото бях запленен от битките между белите ловци и заселниците с дивити и смели индиански племена, но с напредването на годините ми интереса ми се измести към това как тези територии са били завалдяни, култивирани и станали интегрална част от Съединените Американски Щати. В тази статия ще ви разкажа за това как гигантски територии, които са били без каквато и да било инфраструктура и са били собственост на коренното население се вливат в в структирите на новата държава.
На 20 май 1862 г., в разгара на Американската гражданска война, президентът Ейбрахам Линкълн подписва един от най-значимите и трансформиращи закони в историята на САЩ – Закона за хоумстедите (Homestead Act). Идеята зад него изглежда проста, но революционна: всеки пълнолетен гражданин (или човек, подал декларация за намерение да стане гражданин), който никога не е вдигал оръжие срещу правителството на САЩ, може да получи парцел от 160 акра (около 647 декара) държавна земя на Запад.
Какви са били условията?
Земята на практика е била безплатна, като се е заплащала само символична административна такса (около 10 долара при подаване на заявката и още няколко долара при финализиране). За да получи официален документ за собственост обаче, заселникът е трябвало да изпълни три строги условия:
- Да построи жилище върху парцела.
- Да живее постоянно на тази земя в продължение на пет години.
- Да обработва и облагородява земята.
Съществувала е и алтернатива – след шест месеца престой и извършени подобрения заселниците са можели да откупят земята директно от държавата на цена от 1,25 долара на акър.
Мащабът на преселението и суровата реалност.
Законът влиза в сила на 1 януари 1863 г. и отприщва огромна вълна от миграция. До отмяната му през 1976 г. (а в Аляска – до 1986 г.) са подадени над 4 милиона заявки. В крайна сметка около 270 милиона акра – близо 10% от цялата територия на Съединените щати – преминават в частни ръце.
Романтичната представа за „Дивия запад“ обаче често прикрива тежката реалност. Повече от половината заселници така и не успяват да завършат петгодишния период. Животът в прериите е бил белязан от екстремна изолация, суши, снежни бури, нашествия от скакалци и липса на дървен материал за строеж (поради което мнозина са живеели в землянки от чимове). Освен това законът е бил обект на масови измами – големи железопътни компании, миньори и спекуланти са наемали подставени лица, за да изкупуват най-плодородните земи и водоизточници, заобикаляйки целта земята да отиде при дребни фермери.
Наследството на тази политика днес.
Повече от век и половина по-късно, Законът за хоумстедите остава обект на сериозни исторически и икономически дебати, тъй като последиците му директно оформят съвременното американско общество:
1. Създаването на американската средна класа.
За милиони бедни имигранти от Европа и американци от Източното крайбрежие законът се превръща в социален асансьор. Притежаването на земя дава възможност за натрупване на капитал, който се предава от поколение на поколение. Според изследвания на социолози и икономисти днес между 46 и 93 милиона американци са преки потомци на семейства, получили земя по този закон, и голяма част от семейното им богатство има корени именно в тези 160 акра.
2. Изселването на коренното население.
Земята, която правителството взима и раздава като „свободна и празна“, всъщност е била дом на десетки индиански племена (като лакота, шайени, пауни и др.). Прилагането на Закона за хоумстедите върви ръка за ръка с насилственото изтласкване на коренното население в резервати, нарушаването на стотици договори и кървавите Индиански войни. За индианците тази политика означава загуба на около 150 милиона акра земя и унищожаване на традиционния им начин на живот.
3. Задълбочаване на расовото имуществено неравенство.
Макар на хартия законът да не е съдържал расови ограничения (особено след приемането на Закона за гражданските права от 1866 г.), на практика той облагодетелства почти изцяло белите заселници. Новоосвободените афроамериканци след Гражданската война рядко са разполагали с капитал за инструменти и добитък, сблъсквали се с институционален расизъм в поземлените служби и често са били подлагани на насилие, ако се опитат да предявят претенции за земя. Съвременните икономисти посочват това като една от основните исторически причини за огромната разлика в натрупаното богатство между белите и чернокожите домакинства в САЩ днес.
4. Екологичният отпечатък върху Големите равнини.
Раздаването на земя по 160 акра насърчава масовото разораване на естествените прерийни треви, които векове наред са задържали влагата и почвата. В комбинация със сушата, тази интензивна земеделска практика довежда през 30-те години на XX век до екологичната катастрофа, известна като „Прашната купа“ (Dust Bowl) – опустошителни прашни бури, които принуждават стотици хиляди фермери да изоставят земите си.
Какво се случва с тези земи и наследниците им към днешна дата?
В наши дни картината около някогашните „хоумстеди“ е драстично променена от икономическите и демографските процеси в САЩ:
- От дребни ферми към мащабен агробизнес: Моделът от 160 акра отдавна е икономически нерентабилен за съвременното земеделие. В продължение на десетилетия по-успешните семейства изкупуват парцелите на съседите си, а по-малките имоти се уедряват в огромни стопанства от по няколко хиляди акра. Макар по данни на Министерството на земеделието на САЩ (USDA) около 98% от фермите формално да се водят „семейни“ (често регистрирани като семейни корпорации), все по-голям дял от земята преминава в ръцете на инвестиционни фондове и големи корпорации – тенденция, която предизвиква сериозни политически дебати и опити за законодателни ограничения.
- Градско разрастване и добив на ресурси: Много от земите, раздадени през XIX век като пусти прерии или гори, днес са погълнати от разрастващите се мегаполиси (като предградията на Денвър, Сиатъл или Омаха) и струват милиони долари. Други парцели в щати като Северна Дакота, Уайоминг и Тексас се оказват върху богати залежи на петрол, природен газ и минерали, превръщайки обикновени фермерски семейства в мултимилионери чрез ренти от добивните компании.
- Потомците днес – далеч от земеделието: Въпреки че близо 93 милиона американци (около една четвърт от населението на страната) са преки потомци на тези пионери, по-малко от 1,5% от населението на САЩ днес се занимава със земеделие. Огромното мнозинство от наследниците отдавна живеят в градовете, а много от тях дори не подозират за семейната си история, докато не направят генеалогично проучване.
- „Стогодишните ферми“ и историческата памет: Все пак хиляди семейства в Средния Запад и Големите равнини успяват да запазят земята си непокътната. В много американски щати съществуват официални държавни програми (т.нар. Century Farms), които награждават семейства, притежаващи и обработващи една и съща земя непрекъснато в продължение на 100 или 150 години. Междувременно първият официално регистриран парцел по закона – този на Даниел Фрийман в Небраска от 1863 г. – днес е превърнат в Национален исторически парк, управляван от Службата за националните паркове на САЩ.
Текст: Ивайло Пътев
Снимки: Архив
Последвайте MODERN LIFE BLOG !
Във Facebook – тук ;
във фейсбук групата Modern Life Group – тук ,
четете най-интересните, актуални, позитивни и различни новини само при нас!
#modernlifeblog #news #media #history #dmforcollaboration #followformore #interesting
