През есента на 1932 година в Австралия се развива конфликт, който звучи като сценарий за абсурдна комедия. Редовната армия на страната влиза в официален военен сблъсък. Врагът? Огромна, организирана и невероятно бърза армия от 20 000 птици ему.
Това е историята на „Великата война срещу ему“ – конфликт, в който картечниците се оказват безсилни.
Предисторията: Кой и защо започва всичко?
Зад този куриоз стоят съвсем реални човешки трагедии. След края на Първата световна война правителството на Австралия раздава земи в сухата западна част на страната на над 5000 свои ветерани. Тези мъже, оцелели от окопите в Европа, са превърнати в земеделци. С настъпването на икономическата криза през 1929 г. правителството ги призовава да увеличат производството на пшеница, обещавайки субсидии, които така и не изплащат.
През 1932 г. ситуацията става критична. Към отчаяните фермери се насочва нова заплаха. Всяка година, след размножителния си период, птиците ему мигрират от вътрешността на континента към крайбрежието. Този път обаче те откриват разчистените земи и напоителните канали на фермерите. За птиците това е Раят – безкрайна храна и вода.
Емутата буквално изяждат поминъка на ветераните. Освен че опустошават пшеницата, те разкъсват скъпите предпазни огради. През дупките нахлуват милиони зайци (друг огромен вредител в Австралия), които довършват реколтата.
Фермерите, помнещи военното си минало, изпращат делегация при министъра на отбраната сър Джордж Пиърс. Те не искат трактори или обезщетения – те искат картечници. Министърът вижда в това отличен шанс за евтин политически PR: армията ще помогне на героите от войната, а войниците ще проведат перфектна стрелкова практика.
„Тактиката“ на птиците и първите битки
Военната операция започва през ноември 1932 г. под командването на майор Г. П. Мередит. Той води със себе си войници, камиони , две тежки картечници „Луис“ . На хартия мисията изглежда като бърза екзекуция. Реалността обаче шокира военните.
• Първият сблъсък (2 ноември): Войниците забелязват ято от около 50 птици близо до селището Кампион. Емутата обаче усещат опасността и веднага се разпръскват на малки групи. Те бягат на зиг-заг с над 50 км/ч. Картечниците, разчетени за статични човешки вериги, се оказват неефективни срещу бързите мишени. Резултатът? Няколко убити птици и стотици изхабени патрони.
• Засадата при язовира (4 ноември): Майор Мередит организира перфектна засада. Военните чакат при местен язовир, където се събира ято от над 1000 птици. Когато армията открива огън от упор, картечницата засича след едва 12 изстрела. Птиците се разпръскват за секунди.
• Мобилната война: В опит да настигне противника, Мередит монтира една от картечниците върху камион. Оказва се, че по пресечения терен камионът друса толкова силно, че стрелецът не може да се прицели, а едно от емутата дори успява да се блъсне в предното стъкло и да унищожи управлението на машината.
Партизанската стратегия на емуто
Армията бързо разбира, че птиците имат безупречна организация. В докладите си майор Мередит отбелязва, че всяко ято има „генерал“ – най-голямата птица, която стои на страж. Докато останалите ядат пшеница, лидерът наблюдава хоризонта. При най-малкото движение той издава предупредителен звук и ятото се разпада на десетки малки групи, бягащи в различни посоки, което прави обстрела безсмислен.
Освен това птиците се оказват невероятно издръжливи. Дори улучени от куршум, те продължават да бягат благодарение на дебелата си кожа и плътна перушина. Мередит споделя пред австралийските медии: „Ако имахме дивизия от тези птици със способността им да понасят куршуми, тя щеше да се изправи срещу всяка армия в света. Те могат да се справят с картечници така, както танковете се справят с пехотата.“
Капитулацията
На 8 ноември, само седмица след началото на операцията, в австралийския парламент избухва скандал. Медиите осмиват армията, а защитниците на животните във Великобритания протестират. Парламентът нарежда изтегляне на войските. При равносметката се оказва, че са изхабени 2500 патрона, а потвърдените убити птици са едва около 200.
Няколко дни по-късно, под натиска на фермерите, Мередит се завръща за втори опит. Този път военните действат по-ефективно, но до декември боеприпасите свършват. На 10 декември 1932 г. „войната“ е официално прекратена. Армията капитулира.
В крайна сметка фермерите намират спасение не чрез военните, а чрез въвеждането на система от парични награди за всяка отстреляна птица (bounty system). Самите фермери се оказват много по-добри ловци и през следващите години сами регулират популацията. Но в историята остава куриозният факт: една от най-модерните армии в света е напълно надиграна от ято диви щрауси.
Текст: Ивайло Пътев
Снимки: Интернет
Последвайте MODERN LIFE BLOG !
Във Facebook – тук ;
във фейсбук групата Modern Life Group – тук ,
четете най-интересните, актуални, позитивни и различни новини само при нас!
