Когато се говори за битката при Термопилите, най-често пред очите ни застават Леонид и неговите триста спартанци, тесният проход и огромната персийска армия.
Но зад тази прочута битка съществува едно друго място, което остава в сянката на самото сражение – тайната планинска пътека, наречена Аноопея. Тя не е била широка или удобна за преминаване. Напротив – представлявала е труден планински път през гъсти гори и стръмни склонове. И именно тази пътека, показана на персите от Ефиалт, превръща защитата на Термопилите от силна позиция в смъртоносен капан.
Термопилите били естествено място за отбрана. Планините се издигали от едната страна, а морето се намирало близо до другата, така че огромната численост на персийската армия не можела да бъде използвана напълно. Гърците пазели тесния проход, в който техните по-тежко въоръжени хоплити можели да се сражават много по-ефективно. Персите не можели просто да заобиколят защитниците по равен терен. По този начин не особенно многобройните войски на гърците можели успешно да блокират огромната армия на персите и да не им позволят да преминат към гръцките градове дъжрави, които персийския цар искал да унищожи. Но съществувала друга възможност – път през планината, който извеждал зад гръцките позиции.
Тази пътека била известна на местните жители и много преди похода на Ксеркс. Херодот разказва, че тя започвала при река Асоп, там, където реката преминавала през планинско дере. След това Аноопея вървяла по билото на планината и достигала до района на Алпена, близо до скала, известна като Мелампигус. Пътят бил тесен и труден. Планинска пътека, по която войниците трябвало да се придвижват внимателно.
Ако си представим как е изглеждала пътеката, вероятно пред нас трябва да се появи съвсем различна картина от тази на откритото бойно поле. Няма равна земя, няма място за големи строеве и няма простор. Има склонове, камъни, дървета и тесен проход между планините. По думите на Херодот частта от планината, по която персите се изкачвали, била покрита с дъбова гора. Листата по земята превръщали тъмния път в още по-несигурно място. През нощта човек трудно би виждал далеч пред себе си. Всеки камък и всеки корен можел да забави движението на войниците.
След като Ефиалт разкрил съществуването на пътеката пред Ксеркс, царят изпратил войската на Хидарн. Персийските войници тръгнали вечера. Това било важно. Ако те бяха преминали през планината през деня, гърците много по-лесно биха могли да ги забележат. Нощта била техният съюзник.
Персите първо прекосили река Асоп. След това започнали изкачването по Аноопея. Те се движели през цялата нощ, като според описанието на Херодот планините на Оета се намирали от дясната им страна, а тези на Трахис – от лявата. Така постепенно се придвижвали през планината, далеч от основното гръцко бойно поле.
Докато в долината гърците били съсредоточени върху огромната персийска армия пред себе си, по планината се движел друг противник. Той не идвал с шумни атаки и бойни викове. Идвал през нощта, скрит в тъмнината. Всеки изминат метър приближавал персите към мястото, от което можели да нападнат защитниците в гръб.
На планината обаче имало гръцка охрана. Около хиляда фокейци били поставени там, за да пазят пътеката. Те имали задача именно да предотвратят подобно заобикаляне. На пръв поглед изглеждало, че пътят е защитен. Но проблемът бил, че фокейците не знаели, че персийците идват и изобщо не очаквали врагът да знае за тайната пътека.
Тук се случва един от най-напрегнатите моменти в разказа на Херодот. Персийската войска се движела през дъбовата гора и успяла да се приближи незабелязано. Фокейците не видели врага. Те го чули.
В тихата нощ шумът от стъпките върху сухите листа издал приближаващите войници. Изведнъж фокейците се събудили и започнали да се въоръжават. Персите също били изненадани – те очаквали пътеката да бъде свободна и не предполагали, че пред тях има цяла въоръжена част. Хидарн дори се уплашил, че това може да са спартанци.
Фокейците били въоръжени и се намирали на височината. Те били на място, от което можели да окажат съпротива. Но персите започнали да ги обстрелват със стрели. Фокейците, предполагайки, че именно те са главната цел на нападението, се оттеглили към върха на планината. Това решение се оказало решаващо. Персите не спрели, за да ги преследват. Хидарн и войниците му, заедно с Ефиалт, продължили надолу по планината възможно най-бързо.
Така гръцката охрана била заобиколена не защото била напълно унищожена, а защото персите успели да преминат покрай нея и да продължат към главната цел – Термопилите.
На разсъмване персите вече били близо до края на планинския път. Нощният преход бил завършил. Оттам нататък слизането към долината било по-кратко и по-лесно. Херодот отбелязва, че именно затова персийската част можела да стигне до позициите на спартанците сравнително бързо.
Междувременно гърците при самите Термопили започнали да разбират какво се случва. Първо били предупредени от гадателя Мегистий, а след това пристигнали известия за движението на персите през планината. Накрая стражите от височините слезли и потвърдили опасността, когато вече започвало да се развиделява.
Предателството на Ефиалт показва на персите начин да превърнат самото географско предимство на гърците в тяхна слабост. Тесният проход вече не може да ги защитава, ако противникът се появи зад тях.
Но защо Ефиалт прави това?
Според Херодот Ефиалт бил местен жител от Малида. Той отишъл при Ксеркс, когато персийският цар не знаел как да преодолее съпротивата при Термопилите. Ефиалт му разказал за пътеката през планината, защото очаквал да получи голяма награда. Именно тази причина Херодот посочва – желание за богатство и възнаграждение.
Интересно е, че самият Херодот споменава и друга версия за случилото се. Според някои разкази други хора, Онес и Коридал, били тези, които насочили персите. Херодот обаче отхвърля тази версия и смята Ефиалт за човека, който действително ги е повел по пътеката. По-късно Ефиалт избягал в Тесалия, защото се страхувал от спартанците. Била обявена награда за главата му, а години по-късно той бил убит от Атенад от Трахис, макар че според Херодот убийството било извършено по друга причина.
Така съдбата на Ефиалт се оказва почти толкова мрачна, колкото и пътеката, която показва. Той получава това, което вероятно е искал – възможност да помогне на персите и да спечели награда, но името му остава в историята като синоним на предателство.
За гърците тази пътека означава край на надеждата да задържат врага в тесния проход. Когато персите се появяват зад тях, Леонид вече знае, че позицията е обречена. Част от гръцките сили се оттеглят, но спартанците и техните съюзници остават.
Аноопея е точно такъв път. Тясна, скрита и мрачна, тя остава далеч от славата на основното бойно поле. И все пак именно по нея се движи съдбата на Термопилите. През нощта по нея вървят персийските войници, водени от Ефиалт. Те преминават през гората, изненадват фокейската охрана и слизат към долината. На сутринта гръцките защитници вече знаят, че врагът е намерил път зад тях.
Затова тайната пътека може да бъде наречена „пътят на предателството“. Тя показва как понякога една тайна може да бъде по-силна от оръжие, а един човек – по-опасен от цяла армия. Ефиалт не разбива гръцката стена със сила, а с коварство.
Текст: Ивайло Пътев
Снимки: Архив
Последвайте MODERN LIFE BLOG !
Във Facebook – тук ;
във фейсбук групата Modern Life Group – тук ,
четете най-интересните, актуални, позитивни и различни новини само при нас!
#modernlifeblog #news #media #blog #followformore #interesting #history #историятаниговори #рубрика
Modern Life 