„Благо пее тоя човек“ – Йовчо Караиванов

Българската народна песен издържа на всички изпитания, които и поднесе времето, защото носи високи стойности.

Създавана през вековете от народния гений тя доказва, че е потребна на този народ. Не като безценен спомен, а като жива традиция. Едно от големите дарования на България-да я пеят, свирят и носят като осмото чудо на света.

Неговият глас е мек и приветлив, кадифен и гальовен глас, който попива като балсам в душата. И сам непроумяваш как прогонва болклите и страданията ти, как налива ведрина в очите ти и вдига настроението ти. Толкова, че всичко в тебе грейва, всичко се усмихва. И ти иде сам да запееш. Наричан чаровника на Тракия и образец за народно изпълнителско изкуство – Йовчо Караиванов.

Роден с божи дар, пъргав и повратлив глас с масйсторско овладяване в бързите и бавни песни, които изпълнява Йовчо Караиванов сякаш е предопределен да стане голям народен певец. В родното му село Селиминово, Сливенско всички живеят с фолклора. Фамилията му е все от потомствени певци и свирачи. Най-голямо въздействие върху него оказва баба му Райка, която го учи на нейните песни, учи го на „макам“-специалният майсторлък, който прави обикновения изпълнител народен певец.

В интервюто си от книгата на Петър Динчев „Звезди на българската народна музика“ споделя: „Когато пея бърза песен, аз виждам хорото, виждам навъртените моми и ергени. И себе си виждам сред тях- те се провикват и аз надигам глас, те забързват, и аз се втурвам, лудешката… В бавната песен народът разкрива целия си творчески гений. Тук са най-поетичните текстове, тук са най-красивите мелодии. И който не може да ги изпее, той не е станал още народен певец.“

Пее превъзходно много бавни песни, лее широките волни мелодии и им придава дълбока емоционалност. Една от най-красивите му и любима на хиляди българи лирично-любовна песен е „Съмна бульо“.

Професор Николай Кауфман го определя , като: „Надарен с необикновено чувство за изграждане на песента, за откриване на най-същественото в текста и мелодията, Караиванов създаде школа за изпълнение на тракийските народни песни. При него орнаментиката на бавните песни е филигринно изваяна.“

Йовчо Караиванов се придържа към максимата, че всеки певец трябва да има добър вкус, точен критерий и дълбоко уважение към слушателите.

За него българската народна песен е безкраен празник!

„ … и въпреки всичко винаги сме пели и ще пеем!“ – Йовчо Караиванов