„ Лалето…“ – Верка Сидерова

Българската народна песен издържа на всички изпитания, които и поднесе времето, защото носи високи стойности. Създавана през вековете от народния гений тя доказва, че е потребна на този народ. Не като безценен спомен, а като жива традиция. Едно от големите дарования на България-да я пеят, свирят и носят като осмото чудо на света.

Когато запее, всички замлъкват, всички следят изпълнението ѝ с трепетно внимание. Не защото гласът ѝ е толклова властен, че не търпи някой да му се съпротивлява, а защтото в него има дълбока емоционална сила. Притежава неизмерима нежност и красота, драматизъм въздействащ магически на слушателите-Верка Сидерова.

Надарена с изключителна артистичност излиза на сцената с обич към песента и горещо желание да я подари на публиката с цялата ѝ хубост и очарование. Поетичната образност на думите, мелодичната пъстрота на музиката стават част от самата нея. А Верка Сидерова пее много песни-широки и волни, като родната ѝ Добруджа.

В интервюто си от книгата на Петър Динчев „Звезди на българската народна музика“ споделя: „Чудя се на ония, които с лека ръка отвърлят народната песен. Проста била, времето ѝ било минало… Прости за мен са те самите, даже и професорски титли да имат! Защото отношението към фолклора е не само родолюбие, а и култура. Аз се прекланям пред българската народна песен. Тя е необятен свят, тя е ненагледна хубост, тя е мъдра философия, тя е гениална музика и поезия… Тя е урок по българщина!“

Всичките си песни научава от нейната майка и баба, но една се откропва най-силно. Песента, която стои неотлъчно до името ѝ паспортът на Верка Сидерова е „Лале ли си, зюмбюл ли си, гюл ли си“. Поднесена превъзходно от нея тя е явление на българска музикална култура. Композиторът Филип Кутев влага много любов и вдъхновение в нейната обработка и тя става хит в репертоара на Държавния ансамбъл за народни песни и танци изпълнявана и до ден днешен.

Красивият ѝ глас я прави много бързо известна из цялата страна и извън нея. Нейно верую са два стиха на народна песен от нейния репертоар: „Крехко да се смее, кротко да ми пее!“

„Ако душата ми беше песен, и нея щях да дам на моя народ!“

Текст: Виктория Мирина

Снимки: Любезно предоставени от Виктория Мирина