Понякога една песен не просто се чува – тя се преживява. „Заваля“ е точно такъв дебют: искрен, емоционален и без страх да покаже вътрешните бури, през които всички минаваме.
Между дъжда като символ на пречистване, черно-бялата визуална откровеност и смелостта да превърне личното в изкуство, тя прави първата си крачка на музикалната сцена уверено и истински. В това интервю говорим с Дария Томова за раждането на „Заваля“, за вдъхновенията, дисциплината, подкрепата на семейството и за онзи изгрев, който вече се задава след бурята.
Поздравления за „Заваля“, която е един силен и много емоционален дебют. Как се роди идеята за песента и какво стои зад текста ѝ?
„Заваля“ се роди от едно много силно вътрешно пречупване. Това е моментът, в който разбираш, че колкото и да бягаш от чувствата си, те те настигат като буря. Текстът е за онези отношения, които са останали недоизживени и недоизказани. Дъждът в песента е символ на пречистване. Именно след него нищо не е същото, но пък е истинско. Този текст не е просто за дъжда — той е за онзи вътрешен порой, който идва, когато думите вече не могат да изразят болката. Дъждът тук е символ на освобождаване.
Черно-бялата визия на клипа и символиката на дъжда имат силно въздействие. Какво беше важно за теб да се усети чрез тези кадри?
Още от самото начало си представях клипа в черно-бяло. Исках зрителят да не се разсейва от цветове, а да усеща погледите, движението, тежестта на водата.
Дъждът в клипа е като втори герой – той не просто вали и мокри, а изкарва навън онова, което не сме казали. Той е емоция, не ефект.
Видеото към песента е снимано девет часа под истински дъжд заедно с актьора Филип Буков – с какво помогна дъждът за клипа и с какво попречи? Трудно ли беше?
Дъждът беше студен и изтощителен, но именно това ни вкара в правилното емоционално състояние. Работата ни с Филип беше много професионална и комуникацията беше лека и естествена, което ни помогна да бъдем в пълен синхрон. Дъждът направи движенията ни по-искрени и неподправени, без да се налага да „играем“. Трябваше просто да чувстваме.
Вдъхновения за теб са Мария Илиева и Бионсе. На какво може да те научи всяка от тях в професионален аспект?
Вдъхновяват ме силни и уверени артисти, които умеят да разказват истории чрез гласа и музиката си. Харесвам изпълнители, които са смели, трудолюбиви и автентични. От Мария Илиева съм взела професионалната дисциплина, защото тя е артист, който не прави компромиси. От Бионсе съм научила силата да бъда непоколебима и да превръщам личното и емоционалното в музика. От всеки такъв артист черпя по нещо за отдадеността и начина, по който превръщат живота в изкуство.
Приета си с отличие в Les Roches Marbella. Разкажи ни повече за това. Как успяваш да съчетаваш обучението с музиката?
Когато обичаш две неща, винаги намираш начин да ги съчетаеш. Уча през деня, творя през нощта и двете ме зареждат и ме развиват по различен начин.
Какво от света на хотелиерството ти помага в артистичната кариера и обратното? Къде са допирните точки между двете неща?
Хотелиерството ме учи на комуникация, работа под напрежение и внимание към детайла – качества, които са безценни и в музиката. А музиката ме учи на чувствителност и креативност, които ми дават по-широка перспектива.
И двете сфери изискват емпатия и способността да създадеш преживяване, което хората ще помнят. Затова за мен те се допълват много естествено.
Казваш, че семейството ти е най-голямата ти опора. Опиши ни как това те кара да се чувстваш, как ти помага и как те подкрепя то?
Семейството ми е най-голямата ми опора и това ме кара да се чувствам много сигурна и уверена в себе си. Те застават зад всеки мой избор и точно тази подкрепа ми дава сила да вървя напред. Знам, че мога да падам и да ставам, а те винаги ще бъдат до мен. Помагат ми, като ми казват истината дори когато е трудна за приемане, и именно това ме изгражда най-силно – както като човек, така и като артист.
„Заваля“ е само началото – можеш ли да ни загатнеш нещо за следващия ти проект? Какво да очакваме?
„Заваля“ беше много личен старт. В момента работя по нов материал, който усещам различен както като звучене, така и като емоция. Ако „Заваля“ беше буря, следващото е като изгрев – по-ритмично, по-смело и още по-лично. Засега мога да разкрия само толкова.
Мечтаеш за голямата сцена. На коя сцена си представяш първия си голям самостоятелен концерт?
Няма значение конкретното място, защото в мечтата ми най-важна е енергията. Представям си сцена, на която хората идват, за да чуят моята музика и моя глас, и да споделим една обща емоция. В тази мечта най-голямото вълнение не идва от размера на залата, а от погледите на хората, които усещат историята, която им разказвам.
Какво си пожелаваш да ти се случи през 2026 година?
Пожелавам си повече смелост да създавам музика, която не просто се слуша, а се усеща. Да срещам хора, които вярват в мен толкова, колкото аз вярвам в музиката.
А на всички, които слушат „Заваля“, пожелавам да намерят светлината си дори в най-силния дъжд. Понякога най-красивите неща се раждат точно там.
Въпроси: Десислава Павлова
Снимки: Любезно предоставени от Directo Agency
Modern Life 