Българската народна песен издържа на всички изпитания, които и поднесе времето, защото носи високи стойности. Създавана през вековете от народния гений тя доказва, че е потребна на този народ.
Не като безценен спомен, а като жива традиция. Едно от големите дарования на България-да я пеят, свирят и носят като осмото чудо на света.
За нея песента е живот – най-хубавият, най-възвишеният. И в него е истинска, в него намира своето душевно равновесие, човешкото си щастие. С топъл нежен и крехък глас народната певица Калинка Вълчева. Родом от село Сърнец, Тервелско. Тя претворява песента, разказва я, рисува я – всички да я усетят и разберат.
Нейните добруджански народни песни се приемат, като свои от всички българи. Пее с наситено вибрато, но така дозирано, че да се получи една блестяща форма поднесена с неподражаем и пъстър изпълнителски стил.
Музиколога Манол Тодоров характеризира певческа ѝ дарба в добруджанските песни с висока и неувяхваща естетическа стойност. Определя тембъра ѝ за красив и необикновен.
В интервюто си от книгата на Петър Динчев „Звезди на българската народна музика“ споделя: „Всяко излизане пред публика е голямо изживяване за мен. Вълнувам се, като че ли за първи път ще пея“.
По покана на Виктория Мирина, водеща на рубриката „По следите на фолклора“ в Мodern life, продължаваме темата с нашата специална гостенка, която сподели още интересни акценти за своята любима и високоценена публика.
В следващите минути ще разгърнем историята на нейната добруджанска песен и надградим вече започнатото интервю.
1. В днешни дни след многобройни концерти и натрупани години опит на сцената все още ли седи тази тръпка и вълнение преди срещата Ви с публиката? Да, все още тръпката си я има. Ако няма тръпка и вълнение преди да изляза на сцената няма да го има и емоционалното изпълнение.
2. Споменавате също така, че искате песните ви да стигнат до слушателите не само като глас, а като цялостно внушение и послание. Успявате ли в 21 век да усетите това усещане в публиката, че посланието е достигнало до хората? Как според вас се приема народната песен от подрастващите поколения? Винаги, когато съм на сцената и видя многоуважаваната от мен публика искам не само да пея, а и да разказвам песента, защото всяка песен е един добре написан разказ. Да рисувам картини чрез песните и гласа си, защото ако човек вникне в съдържанието и мелодията на песента, ще види, ще си представи самата картина. Старая се да бъда много добре разбрана и ако могат и хората да се включат със същата моя емоция, която им предавам. Мисля, че много млади хора и деца запяват нашите чудесни песни. Стараят се да търсят песните на по старите изпълнители, за което много им се радвам. Затова мисля, че българският чист фолклор никога няма да изчезне. Аз съм горда, че от дете ги пея и пазя. А вече 65 години като професионалист децата с които се занимавам усещам огромното им желание да пеят нашите песни.
Фолклора се предава от поколение на поколение най-вече по звуково подържателен начин. Една от емблематичните ваши песни е „Барем се ерген находих“ – Калинка Вълчева, която научавате от майка си.
3. Как в наши дни се учат народни песни само в училище за определен брой часове или на мегдана? Разкажете ни за песента ви „Калино, малино“ която е в учебника по музика за 6 клас? Калино Малино е една от най-популярните ми песни и много се радвам, че след като я изпях, много деца и млади хора я запяха. Освен в професионалните музикални школи много деца вземат и частни уроци, например при мен идват доста деца. Учат различни песни, начин на звукоизвличане, вокали, добро духание, ясна дикция и т.н. Държа много и на диалекта.
4. Тази година се сътоя 12-то издание на конкурса за изпълнители на традиционна добруджанска народна песен „Калинка Вълчева“ – 18 октомври 2025 г. в гр. Тервел. Разкажете ни повече за него, участниците, журито и интереса към събитието от малки и големи. Явиха се много добри гласове. Деца, възрастни и фолклорни групи запяха най-различни мой популярни песни. Те бяха оценени от журито в състав: моя милост, Даниел Спасов и Милен Иванов от БНТ.
5. Иамте ли издадени свой сборници и книги? Разкажете ни за тях. Миналата 2024 година октомври месец излезе книгата ми „Пътят ми към сцената“. Там съм описала почти целият ми творчески и житейски път. А тази година – 2025-та, март месец издадох сборника “Песните на моята Добруджа и България” със 738 песни – седенкарски, сватбарски, жътварски, на трапеза, коледарски, лазарски и т.н.
6. Липсва ли ви времето прекарано в ансамбъла на БНР? От кого и какво най-много научихте през тези години, което използвате и до днес в изпълнителското си изкуство? Много ми липсват тези времена! От там взех много сценично държание, отношение към колеги, хората и добро развитие като изпълнител. Продължавам да работя в същия дух и да предавам опита си на следващите поколения.
7. Разкажете ни най-красивия и ярък спомен от годините в който сте солистка на „Мистерия на българските гласове“. Коя песен ви лежи най много на сърце от богатия репертоар на хора? Извън него имате ли любима песен или мелодия която си пеете просто така за себе си вкъщи? Никога няма да забравя времето прекарано в този ансамбъл, хор и оркестър. Няма да забравя звучността и музиката на оркестъра, песните ни изпяти с хор и оркестър, акапелните ни песни с „Мистерията на Българските гласове“. Всичките сола, които съм изпяла в хора, в оркестъра и самостоятелно на сцената. Всичките са ми любими. Всичките звучаха страхотно – класика! Не забравям и диригентите и композиторите, които стояха пред нас, а това са: Димитър Динев от който вхез много, Коста Колев – великия композитор на български фолклор, Стефан Мутафчиев – диригент и удивителен композитор, Красимир Кюркчийски – диригенти и композитор – гений за класика и фолклор.
8. Какво ново да очакваме от Калинка Вълчева? Къде можем да чуем и видим новите ви проекти? Изготвям нов проект, който съм написала вече, но все още не искам да говоря за него тъй като не знам дали ще се осъществи. На 83 години съм и се надявам да успея. Дай Боже да съм жива и здрава. Мисля, че ще бъде нещо много интересно и че бъде още една следа оставена след мен. Искам също и да издам още един двоен албум с песните на Добруджа-мойте.
9. Какво бихте посъветвали младите прохождащи изпълнители в областта на фолклора? Моят съвет към младите пристъпващи към фолклора е: Първо да обичат, ценят и пазят това голямо богатство, да търсят нови непяти неща. Нека пеят песните на по-големите, стари и утвърдени певци, певици и музиканти, но да ги заучават и пеят точно. Да пеят и мойте песни ако им харесват, но да не ги изменят. Много ще им се сърдя!
За Калинка Вълчева няма по – чисто, по – истинско богатство от народната песен. Тя е моята обич, моят живот.
10. В днешни дни променило ли се е нещо от тази мислъл? Бихте ли допълнили или променили нещо от изказа? Винаги съм казвала, че няма по – истинско, по – чисто и по – българско от фолклора ни – от народната ни песен. Песента е моят живот. Тя е във вените ми. Горда съм, че живея и пея песните на моята голяма Добруджа и България. Продължавам да се срещам с публиката си и с младите хора, да ги обичам и да се раздавам колкото и докато мога за тях. Дано да се раждат много такива, които да продължават нашето дело, и да бдят и пазят фолклора ни. Без него и традициите ни сме никои! Пяла съм, пея и ще пея докато мога. Продължавам да пея и творя все още и вкъщи, и навън когато съм на село из двора и в градината. Не спирам да творя нови неща. Концерти, работа с деца и многоуважаваната публика. Казвала съм, казвам и ще казвам, че лоши песни, лоша музика и лоша публика няма. Дано да има само добри изпълнители.
Въпроси: Виктория Мирина
Снимки: Личен архив
Modern Life 