Българската народна песен издържа на всички изпитания, които и поднесе времето, защото носи високи стойности.
Създавана през вековете от народния гений тя доказва, че е потребна на този народ. Не като безценен спомен, а като жива традиция. Едно от големите дарования на България-да я пеят, свирят и носят като осмото чудо на света.
Господ ѝ дал чудесен глас, който литва като славееви трели, за да разнежва, за да омайва, за да омагьосва, и една хубост, която те кара да се захласваш по нея, да я благославяш – Олга Борисова.
Вървейки по следите на фолклора и по пътя на моето израстване и усъвършенстване в изпълнителското фолклорно изкуство, имах честта и възможността да се срещна с изключителната, омайна и добросърдечна народна певица Олга Борисова.
Малко след завършването на висшето ми образование и в периода, когато в мен гореше неистовото желание за пеене и реализация, попаднах в новосформиран хоров състав в град София. Там тя идваше да ни слуша — „нас, младите“ — и да ни учи на любов и възхищение към българската народна песен.
Спомням си колко много се радваше, когато ни слушаше. С усмивка ни казваше:
„Вие, младите, трябва да пеете! Имате прекрасни гласове. Обичайте народната песен и я пейте — не спирайте!“
Изключителна късметлийка съм, че имах възможността да пея рамо до рамо с нея, да чуя този велик български глас отблизо. Бях удивена от съвършеното ѝ владеене на гласа — нещо, което тогава, още млада и неопитна, ме порази дълбоко. Тази среща запечата спомен в мен за цял живот.
Олга Борисова остана за мен пример за подражание, изтънченост, стил и класа. Трудно се описва емоцията да бъдеш до такава певица.
Пее кюстендилски песни. Те са нещо твърде интересно в нашето народно творчество. Защото са се получили от триенето и взаимното проникване на две фолклорни области-шопската и македонската. И така се е получило нещо междинно, нещо родствено, но все пак различно.
В интервюто си от книгата на Петър Динчев „Звезди на българската народна музика“ споделя: „Нашите песни имат неповторима орнаментика. Става дума за бавните жътварски песни, които са изтъкани от широка протяжна мелодия, подпирана от своеобразните опорни тонове, наречени чукане, върху които сякаш се крепи маранята. Казвам жътварски, защото се пеят по жътва, но в тях има и хайдушки, и трудови, и любовни мотиви…“
Особено хубави са любовните песни на Олга Борисова. Те възпяват най-нежните трепети на младите, техните копнежи за обич, жаждата им за щастие. Много от тях разкриват красотата на българката, която е взела всичко най-хубаво и най-нежно от природата. И тя ги пее с дълбоко съпреживяване, с майсторското претворяване.
С песента си „Пладнина е, братко“ спечелва приза „Братислава“ в международния радиоконкурс за радиозаписи. Тази чудесна песен Олга Борисова научава от майка си, както и много други в богатия си репертоар. Баща ѝ също пеел и свирил на тамбура.
Фолклористът Георги Бояджиев я чува и остава запленен от звънливия ѝ глас, красивият тебър, стилно пеене и сценично очарование. Когато навършва пълнолетие приема поканата за записи в радиото къде изпява „Седело Яне“ и „Слънце на заода“. Така започва и потръгва пътят ѝ по следните на фолклора.
В интервюто си от книгата на Петър Динчев „Звезди на българската народна музика“ споделя: „Тя ми даде всичко! Даде ми творчески пориви, безброй артистични изяви, изпълнителско самочувствие. Даде ми обичта на хората. Затова смятам, че съдбата е била щедра към мен, като ме е направила певица. Обичам българската народна песен и се стремя да ѝ дам всичко, на което съм способна…
Народната песен е едно от вечните неща, които е създал българинът“ – Олга Борисова.
Текст и снимки: Виктория Мирина
Modern Life 