Кетчупът не е това, което си мислите – Историята започва с риба, не с домати

Знаете ли, че кетчупът е започнал като ферментирала рибена саламура в Азия, а доматите се появяват едва векове по-късно? Историята на този обичан сос ще ви изненада!

Кетчупът – онзи добре познат червен сос, който присъства на всяка маса до пържените картофи и бургерите – има история, която ще ви накара да погледнете бутилката с нови очи. Защото истината е, че в началото кетчупът изобщо не е съдържал домати. И още по-шокиращо – произходът му е свързан с ферментирала риба.

Думата „кетчуп“ всъщност идва от китайския термин „kê-tsiap“, който описва ферментирала рибена саламура, използвана в Югоизточна Азия още през XVII век. Това била солена, интензивна на вкус течност, добавяна към ястия за повече аромат. Когато европейските търговци се запознали с нея, те били толкова впечатлени, че се опитали да я възпроизведат у дома. Но тъй като не разполагали със същите видове риба, започнали да експериментират с други съставки – гъби, орехи, дори боб. Резултатите били различни, но идеята за универсален сос с умами вкус вече била посята.

Доматите влизат в играта едва през XVIII век, и то не в Европа, а в Америка. Докато на Стария континент доматите все още били подозирани, че са отровни, в Новия свят те вече се използвали свободно в кухнята. Там някой решава да съчетае домати със захар и оцет – и така се ражда първият доматен кетчуп. Тази рецепта имала не само приятен сладко-кисел вкус, но и по-дълъг срок на годност – идеално решение за домакинствата по онова време.

Голямата революция обаче настъпва през 1876 година, когато компанията Heinz представя своята версия на доматения кетчуп. Те не просто го правят вкусен – правят го стабилен, безопасен, постоянен във вкуса и готов за масово производство. От този момент нататък кетчупът се превръща в истински символ на индустриалната храна и започва победоносния си поход по света.

Днес кетчупът е далеч повече от просто сос за пържени картофи. Той присъства в маринати, супи, глазури, сандвичи и дори коктейли като „Блъди Мери“. В различни части на света вкусът му варира – в Япония е по-сладък, в някои азиатски страни – по-пикантен, а на места като Филипините се срещат и алтернативни версии, направени с манго или банан.

Историята на кетчупа е доказателство, че дори най-познатите продукти могат да крият неочаквани корени. От ферментирала риба в Азия до бургер сос в Америка – пътят на кетчупа е всичко друго, но не и обикновен. И следващия път, когато стигнете до бутилката, може би ще се замислите не само какво да полеете с нея, а откъде всъщност е дошла. Както и от къде може да намерите перфектните уреди за повече удобство във вашата кухня!

Текст: Десислава Павлова

Снимки: Интернет