Българската народна песен издържа на всички изпитания, които и поднесе времето, защото носи високи стойности.
Създавана през вековете от народния гений тя доказва, че е потребна на този народ. Не като безценен спомен, а като жива традиция. Едно от големите дарования на България – да я пеят, свирят и носят като осмото чудо на света.
Певица с изключително дарование, тя трогва и омайва, увлича и запленява. Чист и звънлив, гласът ѝ литва в небесата, гмурка се надолу, пак се извисява, за да изплете уникални в своята звучност и орнаментика народни мелодии, които галят и разнежват всяко човешко сърце – Вълкана Стоянова. Пее с лекота, плавно, меко и спокойно. Когато запее всяка човешка душа ѝ приглася-така въздейства на хората. Затаила дъх многохилядната публика след изпълнението ѝ става на крака и скандира „Браво“, „Браво“!
Много пъти Вълкана Стоянова е изправяла на крака българската и чуждестранната публика. Песните ѝ имат чудодейна сила – успокояват, облагородяват и обогатяват.
Професионалната си музикалната кариера започва, когато гости на бащината ѝ кръчмица я чуват да пее в двора докато полива цветята (така знаела тя докато работи да пее). И така получава предложение за записи от грамофонната фирма „Арфа“. Успехът ѝ става толкова голям, че за няколко години записа сто песни. Със създаването на Държавният ансамбъл за песни и танци „Филип Кутев“ получава специална покана да се яви на конкурс. По молба на журито пее песента „Димо на Рада думаше“ и от влизането си става солистка – първата, най-ярка звезда на първия, най-ярък ансамбъл в България.
В интервюто си от книгата на Петър Динчев „Звезди на българската народна музика“ споделя още: „Никога не съм си позволявала да се отпусна, да пожаля гласа си. Както вдъхновено пея в Ню Йорк и Торонто, така и в най-малкото българско село.“
Фолклористката Мария Кутева казва за нея – „Майсторското изпълнение на сложни песни с богата орнаментика, подчертаният тракийски стил, прекрасният ѝ глас и изразнително пеене оставят незаличимо впечатление сред слушателите. Лекотата и чистотата на изпълнението на твърде сложни орнаменти създават впечатление, че гласът на певицата е безкраен, както са безкрайни жизнените и творчески сили на народа, създал тези песни.“
Признатата от народа артистка напълно заслужено носи най-престижното и неувяхващо звание – народна певица. Определяна, като в стих от Ботев „Глас имаш меден, загорски“!
„Нека не забравяме никога народната песен! Тя олицетворява нашата българска душевност“ – Вълкана Стоянова
Текст: Виктория Мирина
Снимки: Виктория Мирина
Modern Life 