Когато страстта срещне търпението, се ражда нещо истински красиво. Така започва историята на Николинка – жена, която преди две години решава да се впусне в магията на плетенето. Вдъхновена от приятелки и спомени от детството, в което майка ѝ и баба ѝ създавали чудеса с прежда и куки, днес тя сътворява свои собствени произведения – от нежни бебешки дрешки до топли шалове и одеяла, които носят уют и красота.
За нея плетенето не е просто хоби, а начин на живот – път към спокойствието, радостта и мечтата някой ден да отвори свой малък магазин, в който ароматът на българската роза ще се преплита с красотата на ръчното изкуство.
Николинка, какво Ви накара да се захванете с плетивата преди година? Помните ли първия момент, в който решихте да се впуснете в това ново начинание?
Да започна да плета беше преди 2 години на един християнски празник. Имам познати, които се занимават с ръчна изработка и им се възхищавах на творенията им. И така реших и аз да започна с плетенето. Гледах много клипчета и ми се стори доста интересно.
Идеята за плетивата тръгва от Ваша позната, която също плете — как точно тя Ви вдъхнови и даде ли ви насоки, които са ви били полезни в началото?
Моя позната, която плете ме вдъхнови с нейните красоти. Насочи ме какви прежди до използвам и къде да публикувам плетивата си.
Какво Ви носи плетенето — спокойствие, време за размисъл или може би нещо друго? Как бихте описали това усещане?
Плетенето за мен е страст, удоволствие, спокойствие и ми помага да се разтоваря от натовареното ми ежедневие. То не може да се опише с усещане, то трябва да ти дойде от вътре да сътвориш нещо и да зарадваш някой с това, което правиш.
От какви прежди и материали най-много обичате да плетете? Имате ли любим цвят или стил?
Преждите, които най-често използвам са памук, акрил, комбинация от памук и акрил, акрил и вълна, а скоро пробвах и една прежда от бамбук и се получи страхотен триъгълен шал.
Първо сте започнала с одеяла, а после сте преминала към шапки и дрехи — кое е най-интересното и най-предизвикателното за Вас в изработката им?
Първо започнах с бебешки одеяла, след това изплетох за децата си покривала за спалня. Но това не беше достатъчно и реших да пробвам и други модели като шапки, бебешки терлички, шалове, ръкавички и други. Най-предизвикателното е докато научиш колко бримки трябват за съответния шал или шапка, след това е лесно.
Имате ли любими модели или проекти, с които се гордеете най-много?
О да, имам модели и те не са никак малко, най-много се гордея с бебешките дрешки. Може би защото ги изработвам за едни нежни и малки човечета.
Каква роля играе семейството Ви в това начинание? Има ли някой от тях който плете с вас?
Моята майка и баба много плетяха. Като малка съм ги гледала как бримка по бримка сътворяваха ръчни изделия. Може би това съм го наследила от тях все пак кръвта вода не става. Много искам да науча дъщеря ми да плете.
Работила сте като шивачка преди години — помогна ли Ви този опит сега, когато се занимавате с плетива?
Работата ми като шивачка не бих казала че ми е помогнала с плетенето, както казах то най-вероятно ми е като наследство.
Мечтаете да си отворите магазин за плетива и българска роза — как си представяте този магазин? Какво бихте искали хората да почувстват, когато влязат вътре?
Да, мечтата ми за магазин е от доста отдавна. В него искам да покажа българското. Когато влезе някой клиент да почувства аромата на българската роза, защото този аромат не може да се замени. В България имаме най-хубавата Розова долина. Също така искам и хората до се докоснат до ръчното производство.
Какъв съвет бихте дали на някой, който иска да започне да плете, но се притеснява, че е късно или няма умения?
Съветът ми към тези, които искат да започнат с нещо е да не се страхуват. Винаги има първи път. И ако пробват и това им доставя удоволствие като на мен – да продължат. Никога не е късно за нищо, само трябва да вярваш в способностите си.
Въпроси: Десислава Павлова
Снимки: Николинка Иванова
Modern Life 