Тя е артист, който умело преплита корените на българския фолклор с енергията на модерния електронен звук.

От малка Димана – или както я познаваме на сцената, DIA – открива музиката като свой свят, а днес нейните песни докосват сърца в над 100 държави по света. Вдъхновена от традициите и смело устремена към новаторството, DIA превръща всяка своя творба в история, която носи послание и емоция. В това интервю тя ни отвежда зад кулисите на своята музика, мечти и бъдещи планове.
Вероятно от много малка си започнала да се занимаваш с музика. На каква възраст и как стартира твоето пътешествие в необятния свят на фолклора?
Своето пътешествие в света на музиката започнах на 4-годишна възраст с пиано и поп и джаз пеене. Във фолклорната вселена обаче се потопих чак на 14 години, когато започнах да уча в Национално музикално училище „Любомир Пипков“ в гр. София. Имах късмета да попадна на страхотен преподавател – г-жа Светла Цветкова, която ми помогна, освен да усъвършенствам вокалните си умения, да разбера защо тази музика е толкова специална. От тогава не съм спирала да вярвам в силата ѝ.

Какво те вдъхнови да комбинираш българския фолклор с модерния електронен звук? Може би в свободното си време слушаш електронна музика?
Да, по всяко време на деня слушам електронна музика. Любовта ми в жанрово отношение се нарича „dubstep“. Този стил ме кара да се чувствам най-добре. Дава ми енергия. Може би заради вълнуващия ритъм и звуците, които толкова харесвам. За повечето хора dubstep музиката е доста странна, но за мен вече повече от 10 години е безкрайно любима. Решението да вплета български фолклор с електронна музика дойде спонтанно и наистина е резултат от това, че слушам доста такива стилове. Нарекох моята музика „модерен авторски фолклор“, защото за мен това е най-подходящото име за нея.

Разкажи ни повече за дебютната ти песен „Егея“, която стана популярна дори и извън България. Как прие този голям успех?
Зарадвах се, че още първият ми сингъл се хареса толкова много. За мен това, че вдъхнових меломаните бе истинска награда. Към момента музиката ми се слуша в над 115 държави по света и няма как да съм по-щастлива. Получавам коментари от хора от различни краища на света и това ме мотивира да продължавам да творя. Музиката е универсалният език на сърцето. Благодарна съм, че моят „модерен авторски фолклор“ се хареса от първия миг.
Припознаваш ли песента си „Самовила“ със самата теб — виждаш ли се в образа на самодива от фолклора с онзи докосващ и разказващ истории глас?
Може би донякъде да, защото в своите песни се старая наистина да разказвам истории. Пиша текстовете с внимание към детайла и към момента не съм си позволявала да създам нещо, в което няма смисъл и послание. Смятам, че публиката не заслужава това. Всеки ред трябва да е свързан с другия така, че да разкаже конкретна история. Когато го прочетеш, без да слушаш песента, трябва да разбираш смисъла му. В този ред на мисли самодивите наистина са омайвали с ритъм и песен. Ако винаги моите песни имат същия заряд, като тези на самодивите в приказките, бих била истински щастлив артист.

Всеки твой музикален проект сякаш разказва различна и интересна история. Каква е тя зад последната ти песен „От целувка белег не остава“?
„От целувка белег не остава“ е вдъхновена от автентична песен от стар сборник, създаден през далечната 1924 година. Щом прочетох заглавието веднага разбрах, че това ще е името на новия ми сингъл. Толкова е пленяващо! В оригинал текстът разказваше за момък, който дава дарове на девойката, за да може тя да му пристане. Накрая обаче казва: „Ще ти дам целувка, защото от целувка белег не остава. Белегът се губи, но целувката не се забравя.“ Замислих се, че целувката е най-силният символ на любовта. Прегръщаме много хора, но целуваме само един човек. Затова и често копнеем за тази целувка, мислим за човека, който ни я дава, и искаме любовта ни да е вечна. Ето как историята зад „От целувка белег не остава“ звучи актуално и днес – любовта преди десетилетия е била също толкова ценна, колкото е и днес.

В кариерата си до момента имаш и етно-фюжън сингъл, в който участва турският музикант Али Фарбодниа на дудук. Какво ви събра заедно за тази песен?
Мечтаех да направя песен, в която има арменски дудук. Звукът на този инструмент е феноменален и силно въздействащ. Още преди доста години гледах етно концерти с музиканти от различни държави и там видях за пръв път арменски дудук. Затова и когато започнахме да създаваме песента „Късно е“, тръгнахме с идеята да намерим музикант, който свири на този инструмент. Така попаднахме на Али Фарбодниа – невероятен артист, родом от Иран, но установил се в Турция, който пее и свири, освен на арменски дудук, на пиано, персийска гайда, саз и на какво ли още не. Али е мултиинструменталист и популярен етно изпълнител. За мен е чест, че прие да се включи в мой проект.
Сама пишеш текстовете и музиката си. Това помага ли ти или те затруднява, когато след това записваш песните си? Как се справяш с толкова много задачи?
О, определено ми помага, защото когато отида при човека, който създава аранжиментите, мога много по-прецизно да му обясня идеята и да му разкажа посланието чрез думи и мелодия. Алекс Нушев е музикантът, създал някои от най-популярните ми песни. Работим с лекота заедно и до момента. Относно въпроса как се справям с толкова много задачи – просто е, не ги възприемам като задачи, а като израз на душата ми. Не ми се иска да възприемам музиката като работа със задачи.

Какъв човек е Димана, когато не е DIA?
Димана обича понякога да остава сама и извън светлините на прожекторите във всеки смисъл на тези думи. Димана си позволява да има онези мигове, които хранят душата – било то пикник по залез, или среща с приятели на красиво място… Двете обаче са взаимно свързани, затова и ако нещо при Димана не е наред, то и при DIA не е и обратното. Затова се старая и двете да са в абсолютен мир със себе си и заобикалящия ги свят, за да може всичко да върви по план.
Как подбираш музикалните партньори и сътрудници, с които работиш? Правиш ли предварително проучване или се случва на мига?
Зависи от самия проект, но по-често идеите идват на мига. Това е и най-красивата част от сътворяването на една песен. Ако правим предварителни проучвания и следваме внимателно установен план, то къде е магията на създаването? Така е и в живота според мен. Трябва да се оставим на изненадите, да бъдем изненадани от съдбата и възможностите, които ни предлага. Не можем да правим предварителни проучвания на всичко, защото така не позволяваме да бъдем изненадани.

Какъв проект подготвяш в момента и какво можем да очакваме от теб до края на 2025 година?
В момента отварям нова глава от книгата на живота си и предстои да разбера накъде ме води тя. Предпочитам да не давам крайни срокове, а да се наслаждавам на всеки миг от музикалната ми еволюция като артист. Съвсем скоро излезе „От целувка белег не остава“ и искам да ѝ дам времето, което заслужава, за да се разгърне напълно. Отзивите са повече от прекрасни и съм безкрайно благодарна на всеки, оставил коментар под видеото. Изпращам силна прегръдка на всички!
Въпроси: Десислава Павлова
Снимки: DIA