Екипът на Modern Life има удоволствието да ви представи новото остро перо в колектива ни. Той е директен, той е честен, той е прям – той е Владимир Лайков. В първия си допир до вас – нашите читатели, той реши да ви срещне с „разрухата в модерния живот“, през погледа на автора. Ето как нашия нов колега анализира книгата на Владимир Зарев – „Разруха“.
… И докато котката ми вечеря, гледайки ме зловещо, сякаш съм вечерята и, реших да се включа най-накрая в Modern Life, благодаря на Деси за поканата и търпението. Обещавам и от месеци…
Ще се виждаме често с теб, Уважаеми Читателю, казвам се Владимир Лайков и за мен е чест!…
Modern Life, казвате…
Кое е модерното днес, в тоя живот?
Нека се разходим за малко из лятото! През дима на поредната аналогова цигара. През смога над изнемощелите плещи на двумилионния град. През дима, задушил душите и сърцата ни, през прахоляка на отнасяната ни от ветровете младост….
Къде ли да ви заведа първо?
Живеем в свят на безобразия, на категорично незачитане на минимални етични и морални норми. Само кратък поглед върху мейнстрийм новините може да ни доведе до обесване – минимум. Разруха!
Тук идва мястото на изкуството, във всиките му форми, контрасти, стилове и жанрови особености. Изкуството, което има цел да възпитава, да изгражда, да възвисява, а не просто да развлича – последното е занимание на чалгата…
В това объркано време, реших да изключа телефоните и да запаля колата. Отведе ме на брега на морето. Винаги в Созопол. Скромният ми хечбек има свойството да познава и намира сам пътя към 200 годишните каменни къщи, калдаръмените улички и вечните смокини. Смокините на Созопол, потъналите в тях въздишки, останалите скрити между тях целувки. Но все пак и Созопол свършва. В морето. В разрухата на бледо сините вълни, които отмиват предната нощ. За да запоне новият ден на чисто, без нищо старо, да започне модерно…. = )
Винаги, когато пътувам, мятам някоя книга в багажа си, този път „честта“ беше на „Разруха“ на Владимир Зарев. Книга, която съм чел 50 пъти, и винаги препрочитам с кеф.
Бих искал да си позволя, да Ви запозная в няколко изречения, за един от любимите ми романи.
Умишлено го правя в контекста на модерния живот, мисля се сещате защо : )
Когато Владимир Зарев публикува романа си „Разруха“ през 2003 година, той сякаш удря камбана за събуждане. Мнозина го приеха не просто като литературно произведение, а като диагноза на времето, в което живеем. И днес, повече от двадесет години по-късно, книгата продължава да звучи болезнено актуално, защото говори за нещо много повече от прехода — за състоянието на модерния човек в свят, който се руши отвътре.
Зарев описва новата „свобода“ след 1989-а не като освобождение, а като хаос без правила. В свят, където институциите се разпадат и никой не знае къде е границата между законното и престъпното, оцеляват не най-умните или най-талантливите, а най-безскрупулните. Модерният живот е показан като непрекъснато състезание, в което побеждава този, който най-бързо присвои, най-хитро надхитри или най-безсрамно се наложи.
Особено силно в романа звучи образът на пазара като новата религия. Пари и сделки диктуват съдбите на героите, а моралът изглежда като остаряла категория. Успехът вече не зависи от честността или професионализма, а от връзки, измами и случайни обрати. Това е „модерността“ в „Разруха“ – свят, в който духовното е обезценено, а пазарната логика е единственият закон.
Но Зарев не се спира само на социалните язви. Той влиза надълбоко в психологията на човека в прехода. Модерният живот, такъв какъвто го вижда, е състояние на самота и несигурност. Старите ориентири – идеология, общност, дори семейството – се разпадат. Новите правила още не са изградени. Човекът остава сам, без корени, без смисъл, хвърлен в пустинята на „свободата“.
На този фон любовната линия в романа е като оазис. Зарев ясно казва: ако има нещо, което може да спаси човека, то е любовта – способността да обичаш и да останеш верен на себе си, дори когато около теб всичко се руши. Това е може би най-оптимистичният пласт в книгата – надеждата, че смисълът не идва отвън, а отвътре, от интимната връзка между хората.
Не бива да подминаваме и нещо друго: Зарев подчертава, че модерният живот в България е белязан от тежко наследство. Десетилетията на тоталитаризъм са отучили хората да бъдат самостоятелни, да поемат отговорност, да мислят свободно. И когато внезапно идва свободата, тя не е градивна, а разрушителна. Затова и заглавието – „Разруха“ – не е просто метафора за икономиката или политиката, а за целия ни духовен свят.
В крайна сметка романът ни оставя с едно противоречиво, но вярно усещане: модерният живот е и шанс, и катастрофа. Той предлага нови хоризонти, но ни поставя в бездната на несигурността. Той руши старото, но не винаги изгражда ново. А човекът – объркан, разкъсан между нуждата да оцелее и желанието да остане почтен – е може би най-яркият символ на тази разруха.
Зарев не предлага рецепти. Но самият факт, че поставя диагноза, че казва нещата с болезнена честност и художествена сила, прави „Разруха“ роман, който надхвърля времето си. Защото, ако си признаем, и днес модерният живот, в който живеем, е все така пълен с противоречия: свобода и хаос, богатство и бедност, възможности и безпътица.
Може би затова „Разруха“ продължава да се чете и да ни боли – защото в него виждаме не само една епоха, а и самите себе си.
За финал – препоръчвам силно романа на Зарев, както и огромна част от творчеството му!
И с позволение от Домакинята в този блог – ще продължа да Ви досаждам със съвремена българска литература!
Текст: Владимир Лайков
Снимки: Архив / Интернет
Modern Life 