Днес ви представям три вкусни рецепти от моя регион – Ломбардия, чиято столица е модният и кулинарен център Милано. Пригответе се да откриете традиционни ястия, носещи топлината и богатството на този северноиталиански край, който умело съчетава елегантност и автентични вкусове! В рубриката на Modern Life – Италия у дома – ще ви запознаем с кулинарни съкровища, които си струва да опитате още днес.
Първата рецепта е за Ризото с гъби и наденица:
Трудност: Лесно
Подготовка: 10 мин
Готвене: 25 мин
Дози за: 4 души
Цена: Средна
Няма есен без ризото с гъби, с неговия обгръщащ вкус и топли цветове, които напомнят типичната сезонна зеленина. Ризотото с гъби и наденица е още по-апетитен вариант, който черпи вдъхновение от класическото домашно ризото с наденица, като подобрява всички вкусове.
СЪСТАВКИ:
Ориз Карнароли 320гр.
Гъби, 250гр
Наденица 150 гр.
Сухо бяло вино 100 гр.
Нарязан магданоз 10 гр.
Чесън 1 скилидка;
Бял лук 40 гр.
Екстра върджин зехтин 50 гр.
Масло 60 гр.
Зеленчуков бульон
1 л. Сол на вкус
Как да приготвите ризото с гъби и наденица:
За да направите ризото с гъби и наденица, първо почистете гъбите:
отстранете излишната пръст, като ги изтъркате внимателно с кърпа;
след това ги почистете с четка с меки косми.
Ако има много пръст, можете бързо да минете гъбите под струя студена вода.
След това подсушете добре.
Нарежете гъбите на парчета, като внимавате да оставите няколко цели гъби за окончателното сервиране.
В тиган сипете 40 г олио и скилидката чесън.
Загрейте на котлона и след това добавете гъбите.
Гответе на силен огън за няколко минути,
след което налейте 50 г бяло вино.
Посолете и продължете да готвите 10 минути.
Преди да изключите котлона, добавете нарязан пресен магданоз.
Гъбите са готови, изсипете една трета в купата на миксера;
добавете една супена лъжица зеленчуков бульон и пасирайте до кремообразна консистенция (не забравяйте да не пасирате цели гъби, които ще ви трябват в края за сервиране на вашето ризото).
Оставете крема от гъби настрана, докато дойде време да го използвате.
Пригответе наденицата.
Натрошете я с ръце.
Сложете наденицата в тиган и я запържете с 10 г олио, като я разбърквате често.
Ще отнеме около 5 минути.
Подправете със сол и овкусете с магданоз.
Оставете наденицата настрана, докато дойде време да я използвате.
Загрейте зеленчуковия бульон и започнете да приготвяте ризотото.
Почистете и накълцайте лука, запържете го в тиган заедно с 25 г масло.
Добавете ориза и го запържете за няколко минути, като го разбърквате често.
Налейте бяло вино и след това намалете котлона.
Гответе 10 минути, като добавяте, когато е необходимо, малко зеленчуков бульон наведнъж.
Добавете гъбите и продължете да готвите 5 минути.
Добавете наденицата и доведете ризотото до готовност.
В края на готвенето добавете крема от гъби и разбъркайте.
Изключете котлона, добавете пресен магданоз и разбъркайте с 35 г масло.
Оставете да престои 2 минути, след това сервирайте и добавете цели гъби.
Подправете с пресен магданоз и сервирайте ризотото с гъби и наденица горещо.
Втората рецептата е за Миланска касоеула, Нейно Величество:
Яли ли сте някога истинска миланска касоеула? Това със сигурност е едно от ястията, които са оформили и продължават да оформят историята на ломбардската кухня, задължително ястие за всеки уважаващ себе си ломбардиец.
Дължи името си на гювеча, в който е приготвена първоначално.
В миналото се е смятала за ястие за бедняци, защото се е приготвяла с остатъците от прасето след клането.
Парчетата месо, използвани за това ястие, са били предназначени за овкусяване на зелето, ключова съставка в популярната ломбардска кухня по онова време.
Истинската миланска касоеула трябва да притежава определени основни характеристики.
Някои са резултат от древни народни вярвания, други са доказателство за дълга традиция. Нека ги разгледаме заедно.
Замразеното савойско зеле –
Възрастните хора го знаят добре: за да направите касоеула, трябва да изчакате, докато стане толкова студено, че зелето да замръзне.
„Трябва да е капещо, за да се разпадне по време на готвене“, казват те. Защото термичният шок всъщност прави зелето по-меко.
Когато се сготви, то трябва да образува почти кремообразна консистенция и тази характеристика е от съществено значение.
Основни съставки:
Частите от прасето, които никога не трябва да липсват в една наистина автентична касоеула, са всички по-неблагоприятни: първо и най-важното ухото, след това кожата, опашката, муцуната и свинските ребра.
Някога тези части са били запазена марка на фермерите, които са можели да запазят само остатъците от прасето. Днес в някои случаи дори намирането им е станало трудно.
Вашият доверен месар обаче със сигурност няма да ви разочарова.
Значението на верзини:
Верзини, наричани още пресен салам, са класически пресни свински наденички, които са получили името си от историческото си съчетание със зеле, предимно в касоеула, но също и като самостоятелно основно ястие, винаги в комбинация със зеле.
Приготвят се чрез смилане на свинско месо и мас, към които се добавят сол, черен пипер и подправки.
Доматено пюре – Пуристите на доматеното пюре го смятат за ерес.
В действителност обаче всички признават, че добавят много малко количество, най-много една чаена лъжичка за голяма тенджера, само за да му придадат лек допълнителен цвят.
Разбира се, от решаващо значение е да не се превърне в касоеула, потопена в сос.
Традиционната рецепта за Миланска касоеула:
Както всяка традиционна рецепта, тя се предлага в много различни версии, поне толкова, колкото са семействата, които я приготвят.
Някои използват различни парчета свинско месо, други само едно, някои днес използват домат, а трети не.
Ето нашата рецепта за традиционна миланска касоеула, директно от готварските книги на истинско миланско семейство.
Съставки (за 6 порции):
- 800 г свински ребра
- 150 г свинска кожа
- 1 опашка
- 1 ухо
- 1 малка зурла (около 300 г)
- 6 салама Verzini
- 1 савойско зеле (около 1,2 кг)
- 1 глава лук
- 3 моркова
- ½ стръка целина
- 1 чаша доматено пюре
- ½ литър говежди бульон
- 1 чаша бяло вино
- екстра върджин зехтин
- сол и черен пипер.
- Сварете свинските ребра, кожата, ухото и малката зурла в обилно количество вода, за да отстраните мазнината от месото.
- В голяма тенджера задушете морковите, лука и целината в малко олио. След това добавете всички парчета месо, бялото вино и малко бульон, покрийте и гответе 30 минути.
- Отделно почистете зелето, като отстраните жилавото централно ребро, нарежете го на парчета и го добавете към месото. Добавете домата и гответе един час.
- Покрийте тенджерата и добавете бульона постепенно, за да предотвратите залепването на месото. Можете да сервирате касоеулата самостоятелно или с полента.
Трета рецепта е за Тирамису:
ТИРАМИСУТО е само 543.3 калории на порция
- Вегетарианско
- Трудност: Лесна
- Приготвяне: 40 мин
- Готвене: 6 мин
- Порции: 8
- Цена: Средна
Тирамисуто е един от най-обичаните и популярни десерти в света.
Произходът на тирамисуто е много неясен и няколко града претендират за неговия произход.
Това, в което сме сигурни, е, че от 1980 г., годината, в която терминът е добавен към италианския речник, тирамисуто е с огромен успех! Днес то е сред най-известните италиански думи в чужбина.
Но какво прави тирамисуто толкова специално?
Определено харесваме колко е лесно за приготвяне; кремът му от маскарпоне е неустоим, толкова ароматен и кадифен, преплетен със слоеве от напоени с кафе бисквити!
Някои хора обичат да овкусяват сиропа с Марсала, докато други предпочитат да използват други ликьори, но ние го обичаме чист и ви предлагаме най-класическия вариант, идеален за всеки повод!
СЪСТАВКИ:
Съставки (за тава за печене 30×20 см):
750 г маскарпоне,
260 г яйца (много пресни, около 5 средни),
250 г бисквити,
120 г захар,
300 г кафе (кафеварка, подсладено на вкус),
за декорация, 250 г горчиво какао на прах.
Как се приготвя Тирамису:
За да направите тирамису, пригответе 300 г кафе с помощта на кафеварка, след което добавете захар на вкус (ние използвахме чаена лъжичка) и го оставете да се охлади в плитка, широка купа.
Разделете яйцата, като отделите белтъците от жълтъците, като имате предвид, че за да ги разбиете добре, в белтъците не трябва да има следа от жълтък.
Разбийте жълтъците с електрически миксер, като добавите само половината захар.
Веднага щом сместа стане лека и пухкава, и докато миксерът продължава да работи, можете постепенно да добавяте маскарпонето.
След като цялото сирене е смесено, ще получите гъст, хомогенен крем; оставете го настрана.
Почистете добре миксера и започнете да разбивате белтъците.
Когато се разпенят, постепенно добавете останалата захар.
Ще трябва да ги разбивате, докато станат твърди; ще получите този резултат, когато сместа не се движи, а за проверка може да обърнете купата с главата надолу.
Вземете една лъжица белтъци и я изсипете в купата с крема маскарпоне и разбъркайте енергично с шпатула, за да разредите сместа.
След това постепенно добавете останалите белтъци, като бъркате много внимателно отдолу нагоре.
Кремът маскарпоне е готов.
Намажете щедра лъжица върху дъното на стъклена тава за печене с размери 30×19,5 см и го разпределете равномерно по цялата основа.
Потопете бисквитките за кратко в студеното кафе, първо от едната, а след това от другата страна.
Постепенно разпределете накиснатите бисквити в тавата за печене, като се стараете да ги подредите всички в една посока, за да получите първи слой бисквити.
Добавете още крем маскарпоне и го загладете, така че да са напълно покрити.
Продължете да разпределяте накиснатите в кафе бисквити, след което добавете още един слой крем и загладете добре повърхността.
Прехвърлете останалия крем в сладкарски пош с 12 мм обикновен накрайник.
Поръсете с неподсладено какао на прах и оставете да стегне в хладилник за няколко часа.
Вашето тирамису е готово за консумация.
Интересни факти:
Произходът на тирамисуто е много неясен, защото всеки регион твърди, че е създаю този десерт: това е довело до спор между Тоскана, Пиемонт, Фриули Венеция Джулия и Венето.
Официалната версия датира раждането на тирамисуто към 17-ти век в Сиена, когато няколко сладкари, в очакване на пристигането на Великия херцог на Тоскана, Козимо де Медичи, решили да приготвят десерт, за да отбележат неговото величие. Те решили, че десертът трябва да отразява личността на Великия херцог: трябва да е грандиозен и ароматен, но приготвен с прости съставки. И, което е важно, трябва да е невероятно изкушаващ, тъй като Козимо буквално обичал сладкишите.
Така се създава Тирамисуто, което по онова време е наричано „херцогската супа“ в чест на Козимо де Медичи, който донесъл рецептата със себе си във Флоренция, правейки я известна в цяла Италия.
Легендата разказва още, че херцогската супа се е превърнала в любимия десерт на благородниците, които ѝ приписвали афродизиачни и възбуждащи свойства: оттук и името Тирамису.
От името на Modern Life казваме Честит Рожден Ден на Пиерфранческо, който днес празнува своя празник! Желаем му много здраве, любов и вдъхновение! Благодарим, че си част от нашия екип! 🥂🎂🎉
Текст и снимки: Пиерфранческо
Modern Life 