Творецът с голямо сърце и талант Лили Спасова представя силно въздействащ текст, който провокира, задава въпроси и създава чувство за социална отговорност.
Не сме хляб
Същата съм от някога, и не същата.
Пресен хляб преди, сега трохи.
Исках да решавам световни проблеми, и деца да не умират от глад.
Времето е спряло.
Трохите хранят гарвани.
Светът пулсира с фалшива корона.
Разбирам, че бъдещото умира в море от мълчаливо бездушие.
Той се тресе в апокалиптична криза от невинен до доказване на противното.
Въжеиграчи забиват пирони в ковчега на дявола.
Отвъд е бледо подобие на щастливи реалности.
Малките крехки телца крещят и стават сирена.
Къде са Човеците?
Къде са?
Къде?
Днешната Светица е като „онази“ от Някога.
Безименна.
Носеща кръста си да обича и да умира всеки миг до Възкресение.
Събуди се.
Разтичащи часовници влудяват света, оглушал за музиката от стрелките върху циферблата на щастието.
тик так тик так тик так
Колко тъжно е, че не сме хляб, за да го нахраним заедно.
Стихотворението рисува свят в разпад – „бъдещото умира в море от мълчаливо бездушие“, а човечеството изглежда загубено сред „разтичащи часовници“, които символизират неумолимия ход на времето и загубата на духовна ориентация.
В него откриваме остър въпрос, отправен към обществото: „Къде са Човеците?“ – реторична реплика, която поставя акцент върху липсата на състрадание и човешка топлота в съвременния свят.
Особено впечатляващи са религиозните и философски мотиви – образът на „Днешната Светица“, която, подобно на светица от миналото, остава „безименна“, но носеща кръста си в любов и жертва.
Финалът на творбата се концентрира върху тъгата от невъзможността за споделено спасение: „Колко тъжно е, че не сме хляб, за да го нахраним заедно.“
Публикацията в сайта за поезия, където Лили Спасова споделя творчеството си продължава традицията на изданието да представя текстове, които излизат извън рамките на утвърдените форми и търсят нови, често бунтарски и критични гледни точки към съвремието.
Текст: Десислава Павлова
Снимки: Интернет
Modern Life 