В свят, в който често търсим бързина и готови решения, творецът – Анита Стоянова ни напомня за магията на ръчния труд. След 17 години в корпоративния свят тя поема по съвсем нов път и превръща любовта си към свещите, сапуните и керамиката в собствен бизнес.
Днес Анита създава не просто ароматни свещи, чрез творенията си тя дарява топлина, красота, емоция, истински уют и вдъхновение на всеки докоснал се до нейното творчество. В интервюто си за Modern Life тя разказва за предизвикателствата по пътя от реализацията на хобито си в професия, за радостта от срещите с творящи хора и за малките тайни, които превръщат една свещ в магия.
Разкажи ни малко повече за теб като маркетолог и за страстта ти към изработката на свещи. Как започна всичко?
Още като тийнейджър знаех, че искам да се занимавам с маркетинг и реклама – някак си винаги ми е било ясно, че това е моето поле. По образование съм инженер, по призвание – маркетолог, а по душа (и явно по генетична линия) – човек, който трябва да твори с ръцете си.
И така се появи любовта ми към свещите. За мен те не са просто декорация или аромат – това е начин да „влея“ настроение, уют и малко магия в нечий ден. Изработката на свещи е моето изкуство, моето място за спокойствие и вдъхновение.
Освен изработката на свещи, ти правиш и керамични съдове за твоите восъчни творения. Кое е по-трудно – керамиката или дейностите с восък, и защо?
Всичко започна с гипсовите отливки – исках да имам изцяло ръчно изработен продукт, в който всяка част носи енергията и вниманието на твореца. С времето това се превърна в още една моя страст – да създавам красиви декоративни съдове, които сами по себе си могат да бъдат акцент в интериора.
Днес вече организирам и работилнички за гипсови отливки, където показвам на хората колко е приятно да създадеш нещо със собствените си ръце. А кое е по-трудно? И керамиката, и восъкът имат своите капризи – но и двете ме учат на търпение и на това, че красотата се ражда в детайла.
Знаем, че си започнала с изработката на сапуни. Кое е специфичното и възможна ли е изработката на сапун и в домашни условия?
Да, всичко започна почти на шега – с един детски комплект за изработка на глицеринови сапуни, който подарих на сина ми за Коледа. Оказа се, че това е страхотно занимание – хем творим нещо с ръцете си, хем се забавляваме, а накрая имаме и нещо полезно за ползване. Постепенно започнахме да се учим, да четем повече, да търсим по-качествени материали… и с времето станахме все по-добри.
В домашни условия няма никакъв проблем да се правят глицеринови сапуни от готови основи, комбинирани с подходящи аромати. Най-важното е да се използват качествени и безопасни материали – така резултатът не само ще изглежда красив, но и ще бъде приятен за кожата.
Ако някой иска да опита, в YouTube канала ми има няколко видеа с идеи и инструкции за изработка на глицеринови сапуни у дома.
От колко време се занимаваш професионално с изработката на всички тези неща и как от хоби се превърна в работа? Как всъщност една мечта се превърна в реалност? Трудно ли беше началото?
Със сапуните започнахме преди около 7–8 години, а година-две по-късно, като естествено продължение, дойдоха и свещите. В началото не беше трудно – тогава всичко беше игра. Правехме изделията само за нас и като подаръци за близки и приятели.
Трудното започна, когато реших да превърна хобито в бизнес. Преди две години, съвсем неочаквано, останах без работа след 17 години в корпоративния свят. За човек, свикнал да е „на педалите“ нон-стоп това беше шок. Тогава си казах, че може би това е знак да се посветя изцяло на ръчната изработка.
И така – стартирах бизнеса. Оттам дойдоха и страшните, и тежките дни. За щастие, семейството ми е до мен и ме подкрепя на всяка крачка.
Малък бизнес не се управлява лесно – има дни на еуфория, които се редуват с дни на разочарование, безпомощност и изтощение. Понякога се питаш „защо изобщо го правя?“… и на следващия ден пак се събуждаш с желание да продължиш. Мисля, че точно в това е магията.
В момента имаш собствено студио за изработка на свещи в Банско. Там предлагаш и възможност всеки сам да си изработи своя собствена свещ. Какво те вдъхнови да направиш тези индивидуални уроци? Какво ти дават срещите с творящи хора?
Идеята за индивидуалните уроци дойде естествено – първо започнах със събития, за да популяризирам бизнеса, и видях колко много хора се вълнуват от самия процес. Това ме вдъхнови да създам студио на място, където няма много развлечения и хората често се чудят какво да правят.
В тези срещи има нещо специално – всеки, който влиза, носи своята енергия и любопитство. Виждам как идеите им се превръщат в нещо красиво, как се усмихват, докато творят, и това ми дава невероятна радост. За мен е истинско удоволствие да споделям процеса и да вдъхновявам хората да създадат нещо с ръцете си.
Можеш ли да определиш човек според избора му на аромат и декорации за своята свещ, когато идват при теб в студиото? Какви са масовите предпочитания?
Това е много интересен въпрос и искрено се зарадвах, когато го прочетох. Водещ не е толкова самият аромат – въпреки че наскоро правих статия и видео по темата „Кажи ми какъв аромат харесваш и ще ти кажа що за човек си“ – по-интересен е самият процес на избор на аромат и декорации.
Когато хората влизат в студиото, веднага усещам дали ще изберат бързо и уверено, или ще имат нужда от време и размишления. Така се разкриват малки детайли от характера им – дали са решителни, прецизни или ще се радват на повече насоки и експериментиране. Особено интересно е как първоначално повечето се насочват към познатите и „удобни“ аромати – ванилия, жасмин, сандалово дърво, роза – сякаш търсят сигурност. Но щом видят, че могат да избират от над 20 различни аромата, се отпускат, усмихват се, миришат, откриват нови комбинации и се наслаждават на процеса. За мен е магия да наблюдавам как хората се впускат в това малко пътешествие и как собствената им свещ се превръща в нещо, което носи частица от тях самите.
Могат ли да се определят тенденции в изработката на свещи, сапуни и керамични изделия? Ако да – какви са били преди и какво се търси сега? А по отношение на цветове и декорации?
При свещите винаги има „класически“ тенденции – тематичните модели за празници като Коледа, Свети Валентин, Великден… Напоследък все по-често се правят и свещи за по-нестандартни поводи – Хелоуин, първи учебен ден, завършване на училище.
Преди хората купуваха по-семпли свещи – или както аз ги наричам „свещи за горене“ – без много украса, за да се ползват ежедневно.
През последните 2–3 години обаче на пазара се появиха много „украсени“ свещи – с имитация на сметана, фигурки, цветя… Те са красиви, но често се купуват за подарък и после стоят на рафта. Аз лично харесвам по-изчистените свещи – онези, които със сигурност ще запалим и ще се насладим на тяхната светлина, топлина и аромат.
При сапуните също има празнични серии, но тук тенденцията е към по-интересни форми – не просто класически калъп, а нещо, което да изненада и да е различно от масовите варианти. Когато човек купува ръчно изработен продукт, той очаква да е уникален и да носи личен почерк. Напоследък по-търсени са сапуните със скрабиращи частици, за по-дълбоко почистване и хидратиране на кожата.
Какво трябва да знаем за свещите, което масово хората не знаят? Има ли верни и грешни твърдения, в които хората вярват и които трябва да бъдат разбулени?
Както и при други продукти, и при свещите често изникват „вайръл“ тенденции, които за дни обикалят социалните мрежи. Проблемът е, че не бива да вярваме сляпо на всичко, защото някои „модни“ идеи могат да се окажат дори опасни.
Пример – коледните свещи с шишарки, клончета от елха или розмарин, сухи цветя… Да, изглеждат красиво, но всички тези неща са силно запалими и не трябва да се намират около „жив“ пламък. Дори модерният соев восък да се топи на сравнително ниска температура (60–65°C) спрямо парафина (около 90°C), фитилът развива над 150°C. Това е напълно достатъчно, за да предизвика „грозен край“, ако наблизо има леснозапалими декорации.
Освен това, често забравяме, че свещите имат свои малки тайни:
Те имат „памет“ – ако първото запалване е твърде кратко, восъкът ще изгори само в малък кръг около фитила и ще продължи да гори в „тунел“ до края.
Не всички фитили са еднакви – изборът между памучен, дървен или оплетен фитил променя начина, по който гори свещта и се разнася ароматът. Ето защо това е едно от най-важните неща при изработката на свещта.
Ароматът се усеща най-силно по време на горене – когато повърхността на восъка е напълно разтопена.
И най-важното – свещите не са просто декорация. Те изискват грижа: не ги оставяйте без надзор, дръжте ги далеч от завеси и мебели, подрязвайте фитила, избягвайте течение. Така ще живеят по-дълго, ще горят по-красиво и ще ви радват повече.
Смяташ ли, че усетът за изкуството се предава от поколение на поколение или може да се придобие? Може ли човек да се научи на естетика и ако да – кои са основните правила за това?
Вярвам, че и двете са верни. Може да носиш в себе си заложби – някакъв вътрешен усет за форми, цветове, хармония, който идва от семейството ти или от средата, в която си израснал. Но също така вярвам, че естетиката се възпитава и развива. Това е като мускул – колкото повече го „тренираш“, толкова по-силен става.
Може да се учим на красота, ако се заобиколим с нея – в природата, в книгите, в музиката, в предметите около нас. Да наблюдаваме, да се интересуваме, да пробваме. И най-важното – да помним, че изкуството е много индивидуално. Аз може да харесвам Пикасо, а ти – не. Аз може да се вълнувам от класическа музика, а ти – от поп. Това не ни прави повече или по-малко „естети“ – просто всеки има своята гледна точка и вкус.
Естетиката не е само „красиво подредени неща“. Тя е балансът между форма и функция, между визия и усещане. Може би затова, когато правя свещ, за мен е важно не само да изглежда прекрасно, но и да гори правилно, да ухае приятно и да носи емоция.
В разгара на летния сезон, за какво мечтае душата на твореца Анита и какво иска жената Ани в личен и професионален план? Пожелай нещо на нашите читатели.
В момента душата на твореца Анита мечтае за тиха планинска вечер, когато слънцето бавно се скрива зад върховете, въздухът ухае на гора, а в ръката ми има чаша розе, с онова особено усещане, че точно в този миг всичко е на мястото си.
Но тъй като лятото е и сезон на вдъхновението, в главата ми вече се въртят идеи за нови аромати и свежи цветови комбинации, които да претворя в свещи за новия сезон.
Жената Ани… тя иска време. Време за любимите хора, за смях без причина, за малки пътувания, за книги, които чакат да бъдат прочетени. И, разбира се, за още ръчна магия в студиото.
На читателите ще пожелая да си подаряват повече „малки радости“ – онези, които не изискват много, но пълнят душата. Да не забравят, че както свещите, така и хората, горят най-красиво, когато са обградени с топлина и любов.
Въпроси: Десислава Павлова
Снимки: Анита Стоянова
Modern Life 