„Паганини на гъдулката“ – Атанас Вълчев

Българската народна песен издържа на всички изпитания, които и поднесе времето, защото носи високи стойности.

Създавана през вековете от народния гений тя доказва, че е потребна на този народ. Не като безценен спомен, а като жива традиция. Едно от големите дарования на България – да я пеят, свирят и носят като осмото чудо на света. Виртуозен и изключителен музикант, който не просто свири, а сипе магически звуци. С пълна съсредоточеност в онова, което свири от свирня за себе си до официално концертно представление – Атанас Вълчев. Роден в село Заветно област Търговище. Още в младежките си години привлича вниманието в музикалните среди с прочутата си „Овчарска идилия“. Притежава богат и разнообразен репертор с фолклорни мотиви от цяла България. Пише и редица творби на фолклорна основа. В интервюто си от книгата на Петър Динчев „Звезди на българската народна музика“ споделя: „Гъдулката е интересен инструмент. Със своите подгласници тя омекотява тона, придава му особена дълбочина. В основата на всяка мелодия стои конкретна песен. Друг е въпросът, че като потъна в нея, вече правя и много мелодични импровизации. Това е някаква вътрешна потребност, творчески порив, който не мога да спра.“ Композиторът и диригент Коста Колев казва за него, че е уникално явление и изпълнител, за който гъдулката сякаш е тясна. Копмозиторът Красимир Кюркчийски допълва с думите: „В негови ръце гъдулката има неподозирани възможности. Българската народна музика има в негово лице Паганини на гъдулката“ Атанас Вълчев bulgarian Paganini . За Атанас Вълчев щастието е в музиката, а чудото на България е народната песен.

Текст и снимки: Виктория Мирина