Музиката е път без начало и край – тя е страст, вдъхновение и начин да оставиш следа в сърцата на хората.
Точно така живее и твори младата изпълнителка Вили Костадинова, която със своята любов към българския фолклор и смелото му преплитане със съвременни елементи доказва, че традициите могат да звучат модерно и завладяващо. Вили е пример за това как мечтата може да се превърне в сбъднато призвание – с дисциплина, отдаденост и желание да споделяш емоция. В това интервю тя разказва за първите си стъпки в музиката, предизвикателствата на самопродуциращия се артист и силата на една песен, която може да стигне от България до света.
Вили, ти си млада изпълнителка, която прави музика в България. Предизвикателство, страст или сбъдната мечта е музиката в живота ти?
Музиката за мен е страст, сбъдната мечта и огромно предизвикателство. Тя е начин да изразя себе си, когато думите не са достатъчни. Всяка нота носи емоция, всяка мелодия разказва история. За мен музиката е език без граници, който свързва хората, независимо от културата и мястото. Музиката учи на търпение, дисциплина и страст – качества, без които не бих могла да вървя напред. Най-голямата награда е да видиш как една песен докосва нечие сърце, как предизвиква усмивка или сълза. Това усещане е безценно – и точно то дава смисъл човек да продължава да се занимава с музика.
От къде се зароди любовта ти към народната музика и фолклора? Как започна музикалната ти кариера?
Любовта ми към фолклора започна съвсем неусетно и още в най-ранните ми години. Жената, която помагаше в отглеждането ми и чувствах като своя баба, често ми пееше народни песни и така, без да го осъзнавам, те станаха част от мен. Един ден, когато бях на около 6 години, моя любима приятелка – като по-голяма сестра за мен – реши да ме заведе на репетиция в ДЮФА „Изворче“ с главен художествен ръководител Михаил Букурещлиев, където тя пееше в хора. Спомням си как г-жа Петя Букурещлиева, която ръководеше хора тогава, ме забеляза и ме попита дали искам и аз да пея като момичетата. Съгласих се на мига – без колебание. И така започна моят път към музиката. От този момент нататък животът ми придоби различен смисъл и ново преживяване – музиката стана неразделна част от мен. Музикалната ми кариера започна толкова неочаквано, колкото и самото ми пеене. Никога като дете не съм планирала да стана певица. Аз съм от хората, които лесно се запалват по нещо, но и бързо губят интерес. И точно това ме караше да се чудя какво да правя с живота си, когато дойде моментът за избор. Дълго време се лутах, защото нямах ясна идея за бъдещата ми реализация. Тогава моите родители ми дадоха един изключително мъдър съвет – да помисля кое е онова нещо, с което винаги съм се занимавала, което никога не съм прекъсвала и не ми е омръзнало. Тогава осъзнах, че това е музиката. Това беше единственото нещо, което винаги е било до мен, без значение от всичко. И така разбрах, че пътят ми винаги е бил пред мен – просто трябваше да го видя.
Впечатляващо е решението ти да правиш българска народна музика с модерно и актуално звучене; защо избра нов и различен път към фолклора? Всеки нов прочит на нещо традиционно е предизвикателство. Рисков играч ли си?
Идеята за компилация между фолклор и модерни елементи е в главата ми от доста време. Винаги съм вярвала, че българската народна музика е уникална, различна и дълбоко докосваща. За мен по-хубава музика от автентичната няма – категорична съм в това. Но за да достигне до максимално много хора, особено до младото поколение, тя трябва да бъде поднесена по малко по-нетрадиционен начин. Затова избрах етно стила – той запазва корените и духа на народната музика, но я прави по-интересна и достъпна. Така тя получава нов живот, без да губи своята същност. Не бих казала, че съм рисков играч – нито в живота, нито в кариерата. По-скоро съм човек, който обмисля всичко внимателно, понякога дори прекалено. Опитвам се да променя това, но не знам дали ще успея. В този случай обаче бях сигурна – вярвам, че когато имаш силна идея и любов към това, което правиш, рискът се превръща във възможност.
В работата ти като педагог на какво учиш своите ученици? Какво им казваш, как ги митивираш и какво трябва да ги води в работата им, за да постигат успехи?
За мен работата като учител е голяма отговорност. Вярвам, че за да се развиват, учениците трябва да имат доверие на своя учител и да се чувстват спокойни. Всяко дете има своите притеснения – най-голямото обикновено е страхът да не сгреши. Винаги им казвам, че грешките не са страшни. Човешко е да се греши, важното е да се учим от тези грешки и да вървим напред.
Когато подготвяме песен, държа учениците да бъдат спокойни и уверени, защото това им помага да покажат най-доброто, на което са способни. Уча ги на постоянство и отговорност, защото без тях успехът е труден. А най-важното, което им повтарям, е, че трябва да правят всичко с любов. Вярвам, че това е тайната на истинския успех.
Как артистичен човек като теб успява да се събере в рамка и да съчетава музиката с ежедневната работа в администрацията?
Според мен всичко е постижимо, когато имаш добра организация и желание да съвместяваш няколко неща едновременно. Когато си мотивиран и обичаш това, което правиш, намираш начин да го впишеш в ежедневието си. Разбира се, понякога се случват недоразумения и трудности, но слава Богу, те са рядкост. Важното е да си дисциплиниран, но и да не губиш любовта към музиката – тя дава енергията, която ти помага да се справяш с всичко останало.
Трябва да отчетем и един твой професионален музикален успех, а именно песента ти „Стига си одил“, направена с Atazar -Атанас Зайков, която се класира на 1-во място в етно класацията на Ethnocloud за Балканите и на 3-то в света. Разкажи ни малко повече за този успех, на какво мислиш, че се дължи?
Благодаря, че отбелязвате този успех – за мен няма нищо по-хубаво от това да видиш реални резултати от труда си. Според мен успехът на „Стига си одил“ се дължи на добрата работа на Atazar и на синергията между нас като екип. Мисля, че песента успя да докосне сърцата на слушателите – и това е най-голямата награда за мен. Удовлетворението идва не само от класирането, но и от факта, че музиката достига до хората и предизвиква емоция.
Последният ти музикален проект е песента „Отдолу иде“. Свежо, различно звучене и модерен видеоклип. Трудно ли се реализира подобен проект когато си самопродуциращ се изпълнител?
Да, трудно е, но не е невъзможно. Ключът е да намериш екип, с който да работиш, и с който имате взаимно доверие. Когато тези хора станат и приятели, нещата се случват по-лесно. Никъде няма да е лесно, но с правилните хора и с добра организация дори самопродуциращият се изпълнител може да реализира проекти с качество и визия, които да впечатлят публиката.
Трудно ли е да си изпълнител и ако да, в какво се изразява? А какво те кара да продължаваш да твориш всеки следващ ден?
И да, и не. Всички знаем, че не всеки ден е лесен – понякога имаме тежки моменти и е трудно да сложиш „маската“ и да веселиш и забавляваш хората. Но това е част от чара на професията – както във всяка работа, и тук има предизвикателства.Това, което ме кара да продължавам да творя всеки ден, е любовта към музиката и вдъхновението, което тя ми дава.
Кое е важното в живота, според теб, и какво остава скрито за хората от ежедневието на професионалните изпълнители?
За мен най-важното в живота е здравето, семейството и любимите хора – те са истинският ключ към успеха. Често зад успеха остава скрито много от това, което хората не виждат – часовете труд, емоциите, перипетите, страховете, отказите и провалите. Животът е такъв – трябва да се научим да приемаме и успехите, и провалите, и мъката, и радостта, и да продължаваме напред. Нищо не е лесно, но именно това прави преживяването ценно. Има моменти, когато може да ни се струва скучно, но съм убедена, че не всичко трябва да се случи на всяка цена – всичко идва в живота ни точно тогава, когато му е дошло времето.
Как ще изкараш лятото? Какво да очакваме от теб в близко бъдеще? И с какво да запомним Вили Костадинова, така че да остане в сърцата ни завинаги?
Лятото ще бъде време за почивка – така и мисля да го изкарам. В близко бъдеще съм подготвила няколко музикални проекта и, живот и здраве, ако всичко върви по план, ще ги видим до няколко месеца. Що се отнася до това как хората ще ме запомнят – знаеш ли, не правя планове за това. Хора сме различни и не може всички да имаме едно и също мнение. Но определено бих искала да ме споменават с добро, ако е възможно. За мен най-важното е музиката да оставя емоция и хората да я чувстват също както я чувствам аз.
Въпроси: Десислава Павлова
Снимки: Личен архив
Modern Life 