Ежедневието все по-често ни откъсва от същността ни, изкуството обаче остава тихата нишка, която ни свързва с миналото, с корените ни и със самите нас.
В това вдъхновяващо интервю надникваме в света на една съвременна художничка, за която изкуството не е просто форма на израз, а начин на съществуване – дълбоко личен, емоционален и изпълнен със смисъл. Чрез образите на българката, шевиците и фолклора тя не просто рисува, а разказва – за силата на жената, за духовността, за принадлежността. Това е разговор за вдъхновението, което идва от сърцето, за пътя на твореца в ежедневието и за вярата, че красотата и паметта трябва да бъдат споделяни.
Изкуството е любов, страст и емоция. Как то се превърна в неизменна част от твоя живот?
Изкуството винаги е било моят начин да общувам със света. С времето то се превърна не просто в израз на чувства, а в потребност, без която не мога да съществувам. Всяка линия, всеки цвят, всяка идея носи със себе си частица от мен. Изкуството ми помага да се свържа с хората, не чрез думи, а чрез усещане. Затова днес не мога да си представя живота си без него – то не е просто хоби или професия, а моето Аз.
Картините ти, в които предаваш красотата на българката и фолклора, ли са това, от което светът има нужда, за да обикне още повече българското?
Вярвам, че чрез изкуството може да се разкаже историята на един народ. Българската жена носи в себе си сила, грация и дълбока връзка с традициите. Фолклорът ни е богат на символика, емоции и мъдрост, които често остават скрити. Затова се опитвам чрез картините си да отворя врата към това вълшебство.
Част от творенията ти загатват и духовността. Къде фолклорът, изкуството и религията намират допирни точки, освен в картините ти?
Фолклорът, изкуството и религията са като три нишки от една и съща тъкан – човешката душа. Те се срещат в ритуалите, в песните, в шевиците и иконите – в онези моменти, когато човек търси смисъл, връзка с предците и вяра. В селските църкви, в народните празници и в традиционните носии има толкова много духовност, въплътена в символи. Вярвам, че тази свързаност ни дава устойчивост и ни припомня кои сме. Когато рисувам, не просто показвам фолклора или религията – аз се опитвам да предам усещането за нещо вечно и свято. Изкуството е мост между миналото и бъдещето, между човека и онова, което е отвъд него. То е молитва без думи, а фолклорът – нейната мелодия.
Знаем, че всеки детайл по традиционните български носии носи скрито послание. Можем ли да твърдим, че и твоите рисунки носят скрит смисъл и ако да, какъв?
Определено, вярвам, че всяка моя картина носи не само образ, но и послание – за корен, идентичност и съхранена памет. Вграждам в тях символика, цветове и елементи, които говорят тихо, но силно – за любовта към рода, женската сила, духовността и връзката ни със земята, с корена, с родното място. Всяко цвете, всяка шевица, всяка героиня в картините ми казва нещо скрито – за това какво сме, преживели като народ и какво трябва да помним. Има пластове от емоции и истории, които не се виждат с очите, а се усещат със сърцето. Затова вярвам, че изкуството може да бъде не просто красиво, а значимо.
Мечтаеш за своя следваща собствена изложба. Какво искаш да кажеш на хората, когато това се случи, какво послание искаш да им предадеш чрез изкуството си?
Скоро предстои да направя своя изложба, искам хората не просто да разглеждат картини, а да преживеят усещане – за принадлежност, за красота, за дълбока връзка с корените ни. Моето изкуство не носи гръмки послания – то носи топлина, памет и светлина. Надявам се всеки да открие в него по нещо за себе си – спомен от детството, гласът на любимата баба, аромат на лято и ръж. Най-големият ми стремеж е хората да излязат от изложбата с нещо ново в сърцето – усещане, че са по-близо до себе си.
Цветовете и техниката имат ли значение за изработката на една фолклорна рисунка, или е необходимо по-скоро сърце, което да те води в творенето на картини?
Цветовете и техниката са важни, разбира се – те са инструментите, чрез които предавам усещания. Нужно е да чувстваш, да разбираш, да уважаваш символите, които използваш. Сърцето ме води, а чрез цветовете и детайлите говоря.
Кога творците имат време за изкуство в ежедневната работна среда?
Истината е, че времето не идва само – трябва да го извоюваш. Понякога се появява през нощта, друг път – пет минути, в които просто си скицираш идея на лист. Изкуството се промъква дори в умората, в бързането, в тишината между задачите. Не винаги имаш време, но имаш нужда – и това е, което го прави възможно. Понякога съм повече майка, съпруга и работещ човек, отколкото художник, но вдъхновението не пита дали ти е удобно – то просто идва.
Вдъхновението за теб е – любов, смисъл, изкуство или нещо друго?
Вдъхновението за мен е всичко това, преплетено в едно. То е любов към живота, Смисъл – да оставиш нещо след себе си. Понякога вдъхновението е спомен, друг път – усмивка, сълза или песен, спомен. То идва от всичко, което ме раздвижва отвътре и ме кара да посегна към четката. Не го чакам – живея така, че то да идва само.
Като родител какво би искала да предадеш като знание чрез изкуството и творчество си на своето дете и на всички млади и не-толкова млади хора?
Най-много бих искала да предам усещането за корен и за принадлежност. Да покажа, че красотата не е само в големите градове, а и в българското село, в традициите. Искам детето ми – а и всички млади хора – да знаят, че в това да си българин има дълбока стойност. И че чрез творчество можеш не просто да се изразиш, но и да съхраниш паметта на цял народ. Бих им казала – не се страхувайте да създавате, да бъдете различни, да се връщате към старото, за да откривате новото. Изкуството е свободата да бъдеш себе си – и тя си заслужава.
Какво би пожелала на себе си за в бъдеще и на хората, които ще прочетат това интервю? Кое е важното в живота ни тук и сега?
На себе си бих пожелала да не спирам да се вдъхновявам, да не губя вярата си в красивото, дори когато е трудно. А на хората, които четат това – да намират време за изкуство. Важно е да не бързаме прекалено, да се обръщаме към корените си, към това, което ни прави човеци. Да бъдем тук и сега – осъзнато, с благодарност. В крайна сметка, животът не е само списък със задачи – той е усещане. И ако можем да живеем с повече сърце, всичко ще е по-смислено.
Въпроси: Десислава Павлова
Снимки: Ивелина Какарова-Вълчанова
Modern Life 