Българската народна песен издържа на всички изпитания, които и поднесе времето, защото носи високи стойности. Създавана през вековете от народния гений тя доказва, че е потребна на този народ. Не като безценен спомен, а като жива традиция. Едно от големите дарования на България-да я пеят, свирят и носят като осмото чудо на света.
Нейният глас иде много издълбоко. Като кротка изворна вода, която най-напред усещаш с душата, а после със сетивата си. Това е народна певица ДИМИТРИНА КУНЕВА родом от село Алеково, Силистренска област. През целия си живот певицата е носила в сърцето си своята Добруджа, разказвайки и пеейки за нея с възхищение с богат репертоар от добруджански народни песи. Голям брои от нейните изпълнения са посветени на майчината любов. През 1952 година вече е професионална певица и част от ансамбъл Филип Кутев, където се запознава с хоровото изкуство. В интервюто си от книгата на Петър Динчев „Звезди на българската народна музика“ споделя, че нейната слабост са провлачените бавни песни със сложна мелодична орнаментика. Това са дълбокоемоционални битови песни, които се пеят на трапеза и по седенки. В тях има всичко онова, което го има в живия живот изпято от народа с изключително поетично и музикално вдъхновение. Любимата и песен е „Загукала мий гълъбка“. Именно с нея идват и първите и големи успехи след като я записва в БНР през 1956 година. Тя раздава дарбата си на хората с народната песен в България и чужбина. Народна певица Верка Сидерова казва за нея: „Тя не събаря крепости, тя превзема души“ . За Димитрина Кунева фолклорът е най-великото и с нищо несравнимо изкуство!
Текст и снимки: Виктория Мирина Графичен дизайнер: Габриела Караиванова
Modern Life 