Анна Иванова е човек, чиято история ни напомня, че пътят към призванието често започва още в ученическите години – с искра, запалена от един вдъхновяващ учител.
Родом от Карнобат, Анна днес живее и работи в София, където вече пета година развива себе си, а от една година – и своите ученици, като преподавател по химия в 31- во СУЧЕМ „Иван Вазов“. Завършила е висшето си образование в Химикотехнологичния и металургичен университет в столицата, но страстта ѝ към химията започва много по-рано – в училище, където среща своята вдъхновителка, г-жа Стефка Джендова. Тя не е просто преподавател, а личност, оставила дълбока следа и дала на Ани онзи пример, който години по-късно я повежда към собствената ѝ преподавателска мисия.
Ани винаги е била любознателна и активна – като ученичка печели второ място в литературен конкурс, а отличието „Ученик на годината“ е още едно свидетелство за нейния стремеж към знания и развитие. Днес тя носи тази енергия със себе си в класната стая – с желание не просто да преподава, а да вдъхновява, така както някога са вдъхновили нея.
Историята ѝ е тихо напомняне, че всяка наука оживява, когато зад нея стои човек с истинска страст и сърце.
Ти си вдъхновение и вяра, че младите хора има шанс да заобичат професията на учител. Разкажи ни повече за теб, как започна всичко?
Първо да започна от там, че аз от малка обичам децата. Помагала съм още 6-7 годишна в отглеждането на братовчедите ми и винаги съм знаела, че ще се занимавам с деца. Това да бъда учител се зароди преди няколко години, когато започнах да презентирам рефератите ми и да говоря пред хора. Тогава осъзнах, че да говоря пред хора е моето призвание.
Ти си умен и успешен човек, защо избра да си учител, а не, например, технолог в някоя частна компания?
Както казах това да говоря пред хора е моето призвание и не се представям да съм затворена в някоя лаборатория и да съм технолог например на лекарства.
Вярно ли е, че децата/учениците в днешно време нямат желание да учат или е точно обратното?
Абсолютно вярно е, че учениците нямат желание да учат, особено когато става дума за природни науки. Нямат никаква мотивация за учене, колкото и учителя да е добър.
Как според теб родителите трябва да подготвят децата си преди да ги изпратят в училище – да ги научат на уважение, да са по-любознателни или нещо съвсем друго?
Първо родителите трябва да научат децата си да уважават учителите и като цяло по-възрастните от тях, но разбира се има и такива деца, които са научени, но в днешно време са много малко.
Как протича един твой час? Как успяваш да задържиш вниманието на учениците? Трудно ли е?
Един мой час протича първо с проверка на учениците и след това с преподаване на нов урок под формата на презентация. Трудно е, не бих казала, че е лесно, но няма лесна работа.
Каква беше Ани когато не беше учител, а ученик? Какво дете беше?
Аз бях изключително добро дете, бях малко затворена, но изключително много любознателна и бях жадна за нови знания. Не с друго имам 19 грамоти от училищните ми години.
Кое е най-важното нещо, което казваш на учениците си, което трябва да запомнят? Даваш ли им съвети за живота, например?
Най-важното, което трябва да запомнят е да бъдат добри хора, защото от това да си добър човек по-хубаво няма. Човек трябва да е добър, но все пак трябва да си има и своите граници.
За какво мечтаеш в личен и професионален план и кое е нещото, което искаш да постигнеш в бъдеще?
В личен план мечтая да си създадем семейство с партньора ми (Росен), от това по-хубаво няма според мен. А в професионален план искам още да развивам в образованието за сега, иначе по-натам може да се развия и в друга сфера, защо пък не.
След натоварен ден как преминава твоето време за почивка, какво обичаш да правиш и какви са твоите тайни?
След натоварен ден си почивам с чашка хубаво вино в компания на любимия ми човек. Гледаме телевизия, слушаме музика, събираме се с приятели на барбекю.
Как би описала себе си, живота си и учениците си, ако бяха химични процеси? Въобще възможно ли е това?
Живота ми е пълен с химични процеси, някои са естерификация, други са ферментация и така нататък. Най-важното според мен е да се забавлявам и да си живея живота си както реша.
Въпроси: Десислава Павлова
Снимки: Архив
Modern Life 