В свят, в който ритъмът на ежедневието често заглушава гласа на традицията, има артисти, които с гласа си ни връщат към корените. Една от тях е Радостина Паньова – глас, който не просто пее, а разказва. Родена в Елешница, израснала с песните на баба и майка, тя превръща народната музика в лична молитва и жив мост между поколенията. Със своето дълбоко емоционално присъствие, разпознаваем стил и неподправена отдаденост на българския фолклор, Радостина Паньова съумява не само да съхранява, но и да вдъхва нов живот на песента. В това интервю надникваме зад кулисите на нейната музика, за да открием какво я движи, какво я вдъхновява и защо всяка нейна песен докосва като истинска изповед.
Защо млада, красива и талантлива жена, като Вас, избира народната музика? Предначертан път, личен избор или просто магията на родния край Ви отведе към българската народна песен?
Народната музика не се избира с ума, тя те избира със сърцето. Още от малка усещах, че песента е не просто звук, а памет. Родена съм в село Елешница до Разлог – земя, която звучи. Баба ми пееше, мама пееше, а аз… слушах и помнех. Не мога да кажа дали беше предначертано, но със сигурност беше дълбоко вътрешен порив – като молитва, която искаш да изпееш със сърцето си, за да я чуят и другите.
През годините Вие впечатлявате с разпознаваем стил и песни. Дори след първо слушане, Вашите изпълнения оставят трайна следа в слушателите. Можете ли да издадете малко от тайната на Вашата музика?
Истината е, че никога не съм искала да съм просто глас – винаги съм искала да съм разказ. Всяка песен минава първо през душата ми. Не я пея, докато не я изживея. Може би това е тайната – че не се стремя да впечатля, а да докосна. А стилът ми се оформи с времето – между стремежа да остана вярна на традицията и нуждата да съм искрена със себе си.
Кои са моментите Ви на гордост в професионален план и какво искате да постигнете за в бъдеще? А в личен?
Гордостта ми е тиха. Не се измерва в награди, а в сълзи на хора, които са дошли след концерт и са ми казали: „Тази песен беше за мен“. Разбира се, първият ми албум „Пирин ми е в сърцето“, участията в големи сцени, признанието от професионалисти – всичко това е важно. Но мечтая и за нови проекти, които да доближат младите до фолклора.
Лично? Най-голямото ми постижение са моите синове. И всяка наша вечер заедно.
Има ли някоя от песните Ви, която можете да определите за Ваш фаворит, и ако да, защо?
„Слушай, мамо, да ти пея“ – тази песен е мое огледало. В нея има болка, прошка, любов и сила. Всеки път, когато я пея, усещам, че не съм сама – с мен са жените преди мен, майките и дъщерите от нашия край.
Вие сте горда майка на двама сина и жена на духовник, което за мнозина е интересно. На какво учите децата си и кои са ценностите, които са най-важни според Вас?
Уча ги на доброта, постоянство и благодарност. Че човек се измерва не с това, което има, а с това, което дава. Че честността към себе си и към другите е истинската сила. И че вярата не е само в храма, тя е в постъпките ни всеки ден.
Променя ли се емоцията, която изпитвате преди всяко излизане пред публика, и ако да, как?
Променя се, но никога не отслабва. В началото беше вълнение, после – респект, а сега е благодарност. За всяка среща с хората. За всяко око, което ме гледа със светлина. Публиката не ми е просто публика – тя е съучастник, съпътник. А аз винаги излизам с мисълта, че пея за последен път – с пълно сърце.
Какво бихте посъветвали младите изпълнители, които искат да се занимават с фолклор?
Да не търсят успеха, а дълбочината. Да не подражават, а да се вслушат в себе си. И най-вече – да уважават песента. Защото народната музика не е просто изкуство – тя е връзка. Ако пееш без да я разбираш, тя няма да ти се разкрие.
Как се роди идеята за новия Ви проект „Български фолклор“ и защо хората трябва да го чуят?
Проектът се роди от нужда – нуждата да покажем, че фолклорът може да живее и днес, без да губи стойността си. Събрах в един машъп песни, които хората обичат, и ги поднесох така, че да звучат съвременно, но с уважение. Това е само началото – ще последват още! Защото вярвам, че фолклорът трябва да бъде преживян, не само съхранен.
Какво трябва да знаят хората за Вас, фолклора, музиката и изпълнителите, което никога не сте имали възможността да споделите?
Че зад всяко изпълнение стоят часове труд, съмнения, усилия. Че не всичко е сцена и аплодисменти. Че има много нощи, в които си казваш: „Дали има смисъл?“ – и сутрин, в която някой ти пише „благодаря“. Това стига. А за мен – не съм човек на шума. Аз съм човек на тишината между думите. И на песента между нотите.
За какво мечтае жената Радостина Паньова, има ли план за бъдещето и каква е тя самата – мечтател или реалист?
Мечтая за простичко щастие – да съм здрава, да са здрави близките ми и да имам сила да давам още от себе си. Мечтая за сцени в малки градове, за срещи с хора, които не търсят спектакъл, а истина. Аз съм и мечтател, и реалист – вярвам в красивото, но с крака на земята. И винаги с песен в сърцето.
Въпроси: Десислава Павлова
Снимки: Интернет
Modern Life 