Любов, посветена на танца: от детската зала до собствения клуб.
Танцът е не просто движение – той е емоция, път, споделен ритъм. За една жена той се превръща в съдба, която започва още в детството ѝ във Велинград и я отвежда до създаването на един от най-успешните клубове по спортни танци в София – “Импулс”. Вдъхновена от кръстника си, подкрепяна от партньора си в живота и на сцената, тя доказва, че когато вложиш сърце, мечтите се сбъдват. Представяме ви историята на една дама – силна, вдъхновяваща, искрена и изпълнена с много движение.
Тя е Николета Райкова!
Разкажи ни повече за теб и за любовта ти към танците. Как започна всичко?
Всичко започна, когато бях на седем години. Моите родители искаха да тренирам спортни танци, заради моят кръстник Петър Милчев, който е основател на Клуб по спортни танци “Импулс“ в град Велинград.
Възхищаваха се на отдадеността му и красотата с която твори. Искаха това и за мен. С годините спортните танци се превърнаха в основна част и за моя живот.
Днес си председател на Клуб по спортни танци „Импулс“ в София. От колко време това твое начинание се превърна и в работа и как се роди идеята за клуба?
Клубът е една сбъдната мечта, която се реализира преди осем години. В началото на студентските ни години с партньора ми, а вече и мой съпруг Иван Райков, спряхме да се състезаваме. Решихме да дадем възможност и на нещо друго да ангажира живота ни.
Един семестър беше достатъчен да осъзнаем, че танците ни липсват и трябва да продължим отново, но от другата страна, вече като треньори. Решихме да направим клуб „Импулс“ и в София. Разбира се с помощта на близки и познати (най-вече на г-н Росен Попов), клубът се превърна в реалност през 2017 г..
В началото беше трудно, но не се отказвахме. Знаехме, че някой ден залата ще е пълна. Имах огромно желание и внасях много любов в това което правех.
След като завърших бакалавърската си степен в университета, започнах работа като начален учител и съчетавах двете неща – клуба и училището. Беше трудно, но носеше голямо удовлетворение. С времето клубът започна да се разраства все повече, танцовите двойки печелеха призови места и желаещите да бъдат като тях се увеличаваха непрекъснато. Дойде моментът, в който трябваше да се отдам само на клуба и така направих.
В момента имаме 14 състезателни двойки и над 100 деца любители.
Висшето ми образование се оказа допълнение към това, с което се занимавам в момента. Завърших бакалавър Педагогика и магистър Образователен мениджмънт. В клуба трябва да бъдеш и мениджър, треньор, педагог, много често психолог и още куп неща.
Носи голяма наслада и удовлетворение да видиш децата да успяват, особено когато след тежки тренировки, много разговори и голямо напрежение преди големите състезания, накрая видиш резултата от твоя труд и този на състезателите. Невероятно е!
Винаги съм се опитвала да правя всичко с много любов и се опитвам да го предам на състезателите.
За мнозина, може би, звучи невъзможно, но ти успяваш да съчетаваш любовта и работата в едно. Каква е твоята успешна формула за това?
Всъщност всичко това нямаше да бъде осъществимо без моя съпруг, който винаги безусловно ме подкрепя.
Както казах по-горе, ние бяхме танцови партньори повече от 10 години. Започнахме да танцуваме заедно в трети клас и така до 20 годишна възраст. Преди да създадем клуба, имахме възможност да бъдем част от танцовото предаване Dancing with the stars във Виетнам. Там затвърдихме, че искаме да бъдем партньори и в живота.
Съпругът ми е адвокат по професия, но той също е част от клуба.
Тази обща любов към спортните танци може би е основният ключ към началото на нашите взаимоотношения, но с годините изградихме една много силна връзка. Винаги разговаряме, обмисляме, вземаме решенията си заедно и се подкрепяме.
Доста често в клуба обявявате нови групи за начинаещи танцьори. Какви са настроенията на хората спрямо танците, какви курсове предлагате и кой може да ги посещава?
Да, в началото на всяка година стартираме нови групи за начинаещи танцьори. Тази година имаме и нови локации, поради големия интерес към нас. Имаме групи за деца, както и за възрастни любители. С децата имаме два пътя, или започват да се занимават по-професионално и стават състезатели или танцуват за удоволствие и забавление.
Спортните танци развиват много качества и умения.
В партньорските взаимоотношения децата научават много. Учат се да бъдат разбиращи, да комуникират с отсрещния пол без притеснение, да бъдат един отбор и да си помагат. Децата развиват страхотно чувство за ритъм, координация, пространствена ориентация, откриват нови приятелства.
Освен работата и танците, ти си любител и на пътуванията. Коя е любимата ти дестинация и защо?
Да, пътуванията са наша голяма страст. Обичаме да опознаваме нови места, да се откъснем от ежедневието и да се запознаваме с нови хора.
Не мога да кажа, че имам само една любима дестинация, харесват ми всички места, на които съм била по света, има още много на които бих искала да отида. Важни са и хората с които споделяш дадено пътуване. Последно бяхме в Белиз, Гватемала и на няколко карибски острова. Беше страхотно изживяване.
Има ли място, което все още не си посетила, а много би искала да видиш и с какво те вдъхновява то?
Да, бих искала да посетя Куба. Уличният живот, музиката, танците, настроението…
Какъв съвет би дала на всички, които до този момент не са се „докосвали“ до магията, наречена танц и защо трябва да го направят час по-скоро?
Пожелавам им да се „докоснат“, защото почти всички, които го направят, преоткриват този микро свят и стават част.
Въпроси: Десислава Павлова
Снимки: Николета Райкова
Modern Life 