Започваме 2025-та година с едно вдъхновяващо интервю с италианеца Пиерфранческо, който ни напомня, че България е едно невероятно красиво място, стига да имаме очи, за да го видим. Той избира да живее в България, да я опознава и да и се наслаждава. Вижда красотата в нашата природа, доброто в хората зад сериозните ни лица и е готов да научава още и още за страната ни. Ето какво ни разказа той в следващите редове…
Пиер, добре дошъл в България! От къде си и какво те доведе тук, как разбра за нашата малка, но много хубава страна и колко време вече си тук?
Здравейте. Казвам се Пиерфранческо и съм италианец. Роден съм в Милано, идвам от близкo градче и имам роднини, разпръснати навсякъде в Ломбардия. Запознах се с България чрез една чудесна жена (в момента моя партньорка) от София, още през 2001 г… След това, от 2018 г. започнах да откривам София, защото започнах да пътувам често в свободното си време или през ваканциите. Обикаляйки я, страната постепенно ми хареса все повече и повече и през декември 2022 г., когато се пенсионирах, реших да се установя в България. В началото не беше лесно, заради езика (все още не е 😁), но после постепенно свикнах с вашия живот, с обичаите и традициите и сега наистина се чувствам добре тук.
Разкажи ни малко повече за теб, какъв беше малкият Пиер в Италия и какъв е порасналият Пиер в България днес?
Като малък бях истинска напаст, винаги в движение, любопитен и хиперактивен. В началното училище си свършвах задачите в клас много бързо и учителката често ме изпращаше да нося „бележка“ написана от нея до колежка в друг клас, за да може да проведе урока спокойно, без да прекъсвам и да дразня другите деца… След завършване на началното училище попаднах (не знам как) в семинария за 2 години, но и там прекъснах обучението, така че след като се върнах у дома, започнах работа (бях на 14 години) и завърших задължителното образование във вечерно училище. Работих 43 години (5 години при частен работодател и 38 години в летище Милано) и сега се наслаждавам на заслужената си пенсия в България, страната, която обичам, и пътувам между София и Милано няколко пъти в годината.
Какво ти хареса в нашата страна? Кои са нещата, които те накараха да обикнеш България?
От България ми харесва начинът на живот, храната, изкуството и историята… Идвайки от хаотичен град, където животът е забързан, веднага ми хареса спокойствието и тишината на българите… Не всички, разбира се, но повечето. Харесва ми Черно море, вашите планини, езера и реки, вашите църкви, манастири и т.н. Харесва ми храната, особено истинският български вкус, харесва ми мавруда и накрая – харесвам ракията! Всичко това стана постепенно и всеки път беше откритие за мен, който бях свикнал с нещо различно. Сега, когато се връщам в Италия, често посещавам български магазин да купя храна, за да не загубя определени вкусове.
Към момента ти активно се занимаваш с изучаването на български език. Коя е най-лесната и най-трудната за теб дума и защо?
Не бих казал, че активно уча езика… Да кажем, че се справям. Посещавах частни уроци по български с учителка от София – много добра и подготвена, която говори много добре италиански. Тя ми даде първоначалните основи, първите концепции, но за мен е наистина трудно да науча езика, имам затруднения, но се старая да разбирам и да бъда разбран… Да кажем, че научих много добре думите от българската кухня и ругатните… 😁 Думата, която беше моят кошмар, е „прозорец“. Не можех да я произнеса, но постепенно успях. Най-лесната дума, която научих, беше „език в масло“, може би защото ми харесва много като храна!
Освен българския език, ти намираш време и за изкуство. Рисуваш и имаш доста картини. Разкажи ни за тях, какво те вдъхновява и какво е посланието на твоите творби към хората?
От няколко години „рисувам“… Не помня точно как започнах, но помня, че като малък винаги ми е харесвало да рисувам. Първата ми „работа“ беше плотът на масичката, която имах в хола у дома. Случайно счупих стъклото и ми направиха плот от дърво по размер. Цветът, обаче, не ми харесваше, така че взех няколко цвята бои и го боядисах. След това започнах да декорирам калъфи за мобилни телефони и саксии, в които държах цветя. Понякога в главата ми щраква превключвател и започвам да рисувам! Понякога виждам нещо, което ми харесва, особено, ако е много цветно, и ми идват идеи, които после се опитвам да пренеса на платното. Винаги казвам, че всеки, който гледа моите „произведения“, може да види каквото иска в тях и рядко намирам хора, като Деси, които виждат неща в картините ми, каквито никога не бих си помислил да видя… Това е именно моята цел – да оставя фантазията и ума да текат и в една комбинацията от цветове и форми, всеки да види каквото поиска…
Как изглеждат българите в очите на италианец, избрал да живее с нас в България?
Българите ми изглеждат студени и дистанцирани на пръв поглед, но след като опознаеш по-добре хората, те са симпатични, весели, щедри и приятелски настроени… Просто трябва да се копае малко под маската, която носят. Всъщност трябва да кажа, че се чувствам много добре, когато ходя на Черно море. Там ми се струва, че съм в Италия! Слънчеви хора и винаги готови да помогнат, любезни и приятелски настроени. В София е малко по-различно… Изглежда като в Милано – всеки се занимава със своите работи, не виждам много усмивки и, дори опитвайки да взаимодействам, има много студенина. Виждам ви малко затворени и понякога се страхувам да се пошегувам, защото не всички имат чувство за хумор или поне не нашето… Все пак, когато питам нещо, хората са любезни и готови да помогнат.
Българите обожават да ходят в Италия и харесват страната ти, а ето, че и италианците обичат България. Какво е общото и какво е различното между двата народа според теб?
Да кажем, че като страни, освен размерите, населението, историята, изкуството и т.н., са много сходни, въпреки че културно различни. Един италианец може да се почувства добре в България, ако иска да я живее, а не само да я посещава като турист, и аз искам това!!! Разликата, която веднага се набива на очи, е студенината на повърхността, въпреки че в действителност не е точно така… Ние италианците сме малко по-„топли“ в подхода към хората, открити сме, приказливи, обичаме да се смеем и да се шегуваме, използваме много ръце и жестове… По-„весели“ сме, да кажем, въпреки че понякога прекаляваме.
България, видяна от Италия, е странна страна, където се живее зле, не е позната кухнята, не знаят как живеят хората и всички подобни стереотипи… Както винаги, трябва да дойдеш лично, за да откриеш. Аз останах много доволен и искам да продължа да откривам нови неща.
От както живееш в България ти успя да обиколиш доста места в страната ни. Кои са ти любимите ти и защо?
Откакто живея в България, посетих много места и още толкова трябва да посетя. Любимото ми място е Черно море, от Бургас на юг до турската граница, защото не е много „бетонирано“ и все още е много естествено. Велинград и минералните бани, като цяло, много ми харесват; Велико Търново е прекрасен, манастирите, започвайки от Рилския и т.н… Много красиви. Видях езера, реки и планини, имената на които не помня, които са великолепни! Още много трябва да открия във вашата страна и имам намерение да го направя!!!
Споделял си, че повечето италианци не знаят къде е България, но когато си им разказвал за нас и нашата култура и история, те били много приятно изненадани и дори заинтересовани. Какво им казваш за нас?
За България мога да кажа само добро досега. Когато говоря с роднини или приятели за България, винаги подчертавам красотата на страната и начина на живот, който водим тук… Един отрицателен аспект е остарялостта на определени инфраструктури като болници, влакове, обществени превозни средства, които, обаче, виждам, че постепенно се подобряват. Говоря за живота, който водя, за местата, които виждам, за храната, природата, морето и хората и забелязвам, че променят мнението си за България, защото ми задават конкретни въпроси. Това е положително, въпреки че, ако трябва да съм искрен, някои персонажи не бих искал да идват в България, защото биха отнели повече, отколкото да добавят… 😁😁😁
Нека поговорим за Италия – кои са местата, които задължително трябва да се видят в Италия и какво българите не знаят за италианците?
Местата, които не трябва да пропускате в Италия, са тези, рекламирани в чужбина… Рим, Флоренция, Венеция и т.н., но аз смятам, че където и да отидеш в Италия, във всеки град, във всяко село, махала, винаги и навсякъде ще намериш нещо красиво, интересно, културно удовлетворяващо, било то храна, вино, пейзажи… Накратко, в Италия, където и да си, намираш красота.
Българите и всички чужденци знаят почти всичко за Италия, но има неща, които за нас са абсолютно забранени и се отнасят особено за кухнята и определени норми: не пий капучино след обяд, не съществува пица с ананас или кетчуп, никога не късайте спагетите, когато ги готвите, пармезанът или грана падано са хубави, добре, но не можеш да ги слагаш върху каквото и да е, не пий бира, ако пиеш просеко… Това са някои смешни неща, които много забавляват нас, италианците.
В частност, българите пият студено кафе, т.е. оставят го да се охлади преди да го пият, като по този начин губят вкуса и аромата на доброто кафе. Но както казват древните римляни: „de gustibus non disputandum est“, т.е. вкусовете не се обсъждат.
За финал на нашия разговор – коя е силата, която те води в живота, и какво би пожелал на хората в България и Италия за новата 2025-а година?
Често си мислим, че животът би могъл да бъде по-лесен, ако имахме карта с всички координати, за да достигнем предварително зададените цели…
Аз като координати използвам моите ценности – семейство, честност, справедливост, оптимизъм, лоялност, уважение, вяра и т.н.
Всички ние в живота имаме възходи и падения, но важното е да не се оставяме да ни завладеят събитията и винаги да имаме предвид целта, която искаме да постигнем!
Накрая искам да пожелая на италианците, на българите и на всички народи една добра Нова Година, която да бъде просперираща, щастлива, изпълнена с любов и с щипка лудост!!! Чао.
Снимки: Личен архив
Modern Life 