Диди, ти си доказал се във времето фотограф. Как започна всичко, кога откри този свой талант и го превърна в работа?
Срещата ми с фотографията е любов от първо щракване. 🙂
Както и друг път съм разказвала, в момента, в който направих първите си кадри (моят син беше първият ми модел), разбрах, че това е, с което искам да се занимавам. Всичко започна с един подарък, фотоапарат, за рождения ми ден. Подаръкът дори не беше за мен, а за съпруга ми, но след като веднъж го взех и направих първата си снимка, той стана мой.
По това време започнах и да танцувам народни танци. Оттам дойде и страстта ми към снимките с фолклорни мотиви. Феерията от цветове на българската носия ме омагьоса от самото начало и тази магия ме държи и до днес.
Защо избра да правиш фотография на български традиции, фолклор, народни певци и въобще на българското и родното?
Има някаква магия в народната носия, особено обаяние – лицето на човека грее, осанката е изправена и горда, сякаш предците ни говорят за славата българска и за връзката ни с космическото начало, с природата. Единение на дух и тяло!
Това е за мен българският фолклор. Привличат ме също народните събори и историческите възстановки. На тези места се запознавам с различни и интересни хора, чиято любов към България и българската народна култура ме изпълват с гордост и радост да бъда част от живата памет на традициите.
Скрит зад обектива, горд родолюбец или романтична душа, криеща в себе си любовта към една по-висша ценност, къде се откриваш повече?
И двете определения отговарят на моята душевност. 🙂 Но може би зад обектива се чувствам по-свободна да изразя себе си и собствените си усещания за естетика и хармония. Не зная дали това ме прави повече родолюбец или романтик. 🙂
Какво е впечатлението ти за хората, които снимаш? Българинът има ли нужда от българското, дори и в няколко кадъра за спомен?
В народните традиции се крие душата на един народ. Отразявам различни фолклорни събития, концерти и събори и навсякъде виждам много млади хора, семейства с малки деца, с новородени, облечени не просто в носии, а в автентични такива. Радостта, която излъчват, е неподправена. Така че, да, българинът има нужда от щипка българско, запечатана в спомен.
Деца, професионлани певци, модели, хора по фестивали, народни ансамбли – какво обичаш да снимаш, какви са особеностите и защо?
Обичам да снимам радостта, която излъчват хората на такива събития. Тя ме зарежда, кара ме да се чувствам на мястото си. Усмихва ме, усмихват се и хората пред обектива ми. Без значение дали е фестивал, или тематична фотосесия, искреността е тази, която ме привлича. И тогава всичко е по-лесно – камерата сама намира кадъра. 🙂
Как си почива Диди, когато не е зад обектива? Какво остава скрито за хората, които те познават само като Didi D Photography? Сподели ни малко за теб…
Казват, че ако вършиш това, което обичаш, не работиш дори и ден. Та и при мен е така – обичам това, което правя и дори когато си почивам, апаратът е винаги в чантата ми. Доставя ми удоволствие да пътувам, да се разхождам с приятели, да чета и да чета, докато пътувам. 🙂
Обикновено фотографите са хората, които правят другите щастливи като запечатват най-емоционалните им моменти. Кое те прави щастлива в работен план и кое отвъд обектива?
Когато хората, застанали пред обектива ми са щастливи, това прави и мен доволна от добре свършената работа. Невероятно удоволствие е сутрин рано (обикновено пращам кадри през нощта) да видя съобщение в телефона си :“Дидиии, снимките са много яки!“. Да, това ме радва. А отвъд обектива – любовта на семейството ми и силната връзка с приятелите ми. Това е безценно!
Освен като фотограф, те виждаме и пред обектива. Издай ни няколко трика за перфектни снимки?
Да, обичам да се снимам. Тайната на красивите фотографии е пред камерата да бъдеш себе си. И да се усмихваш! Няма по-хубав аксесоар от искрената усмивка.
Какво ти предстои в професионален план и има ли нещо, което можеш да споделиш с нас?
Много нови снимки. 🙂 Надявам се скоро да имам възможността да направя самостоятелна изложба с мои фолклорни фотографии. Мисля, че имам какво да разкажа в кадри.
Какво е нещото, което винаги си искала да кажеш, но не си имала възможност, за да направиш света, хората, а може би и теб самата още по-добри?
Ако перифразирам Достоевски, добротата ще спаси света. Тя трябва да е пътеводната светлина. Вярвам, че всички ние трябва да сме по-отзивчиви, по-толерантни един към друг. Защото светът е едно прекрасно място, ако го гледаш с обич; ако уважаваш „другия“; ако живееш в хармония с природата. За един миг сме на този свят и лично аз нямам време за омраза. Така че, мили хора, обичайте се и бъдете щастливи!
Снимки: Didi D Photography
Modern Life 