Артистичен, сърцат и приемащ предизвикателства! А ти как би определил себе си?
Хората казват, че съм артистичен. Сърцат… Може би по-скоро милостив, обичам също да споделям щастието. Но… Предизвикателствата ни ги предоставя животът, така че ако не се справяме с тях, ние сме обречени. Нека да се определя – артистичен. 🙂

Освен множеството интереси, които имаш, ти си и писател – разкажи ни повече за това – как откри своя талант?
Това е малко чувствителна тема за мен. В един момент бях в един странен етап от живота си. Преживях доста неволи и така се стигна до първите ми стихове. Нямах идея да издавам, но моите приятели ме насърчиха. Честно казано изживяванията покрай двете стихосбирки бяха много приятни, но самите стихове са плод на много изживяна болка.
От къде черпиш вдъхновение за творчеството си? Ами за живота?
Няма от къде специално да черпим вдъхновение. Хората трябва да се научим, че вдъхновението е навсякъде около нас. Глупаво е да плануваме постоянно. Абсолютно всеки един ден ни предлага всичко, от което имаме нужда, и трябва пълноценно да си го изживеем. Един вид просто искам да кажа: Няма време, времето е тук и сега!

В живота ти в Павликени ти си горд мениджър на най-популярния ресторант в града – Ресторант „Бора“. Каква е формулата за успешен бизнес в малкия град?
Формулата е много труд. Обикновено клиентите идват, сядат и очакват всичко да е на високо ниво. За да се стигне до там, има страшно много приготовления и още хиляди детайли. Благодаря на Бог, справяме се. Мисля, че моята сестра е причината да сме на високо ниво. Тя винаги ме учудва, вижда неща, които аз трудно виждам и съобразявам.

Освен всичко, ти си изключително добър имитатор на Виктор Калев. Какво са импровизацията и актьорската игра за теб?
Аз имитирам образите на Виктор, но съм далеч от неговото ниво. Той е школуван актьор. Имах честта да се запозная с него благодарение на обичаната от всички Силвия Кацарова и нейната прекрасна дъщеря Теди. А чисто актьорството е част от мен и всеки ден волно или не имитирам нещо или някого:) Това си ми е от дете и така ще си върви вероятно.
И все пак, умирам от удоволствие да имитирам Деса Поетеса! 🙂 Винаги, пред когото и да е, когато го правя, компанията избухва в искрен смях.

Кога намираш време за себе си и как почиваш? Къде намираш спокойствието за душата и за тялото?
Нямам нужда от време за себе си 🙂 Имам племенница и отдавам голяма част от времето си на нея. Опитвам се да и предлагам все по-нови и по-забавни неща. Сега е на почти 4 години и съм сигурен, че тя ще е истински артист, а не като вуйчо си. 🙂

Нека поговорим за любов… Коя е голямата ти любов?
А всъщност… Съществува ли истинската любов? Любов в днешно време остава дума „демоде“. Много е евтин днешният Свят, за да говорим за такива висши неща като любовта.
Любовта е всичко! Тя те кара да дърпаш все напред и напред. Любовта е вятърът, който разперва крилете ти, за да полетиш. Ех любов…

За какво мечтае Алексанър в дните когато има време за себе си?
Александър мечтае за повече пътувания. Пеньо Пенев го е казал: „Човекът е човек, когато е на път.“
Но истината е, че Александър мечтае за една България, в която българите са щастливи и горди. Защо е толкова трудно да се усмихваме един на друг повече, да разговаряме помежду си, да си помагаме. Гледал съм едно много тъжно интервю на Тодор Колев, мир на праха му, където говори точно за това. България е моята родина и може би на около 20 млн. души още. Искам тези, които са се пръснали по Света, да се приберат. Тогава за каква България ще говорим! Малко, може би, прекалявам с темата, но истински милея за България. В училище изграденият образ за България, който ми е останал, е една мила, добра жена; жена осиротяла, вечна мъченица. Това не трябва да е така, затова може би има логика националният празник да е 24.05. Сравнете 03.03 – завършека на вековно робство, и 24.05 – Ден на българската просвета и нашата азбука. Родината на кирилицата е България, ние даваме на другите държави славянската писменост и трябва да сме горди с това!

Вярата е силата, която ни държи и в най-безнадежните дни. Кое е нещото, което крепи теб?
Вярата, определено. Вярата! Красива дума! Вяра!
Какво искаш хората да разберат за теб и има ли нещо, което винаги си искал да кажеш, но така и не си се престрашил? Направи го сега!
Каквото и да кажа на хората, те трудно променят мирогледа си. Добре… Ще кажа нещо…
Хората са скъпи, не стоките!
Снимки: Алексанър Атанасов – Архив