Ти си родом от Варна, разкажи ни какво задължително трябва да сме видяли и посетители във Варна?
Амии, знаете как е, местните не обръщат особено внимание на така наречените забележителности, вероятно един туристически справочник би свършил по-добра работа. Все пак: Морската градина, която със сигурност е един от най-добрите паркове в България. Проектирана е от чешкия архитект Антон Новак, който е построил и двореца Белведере във Виена. Освен Морската градина си заслужава да се посетят делфинариума, аквариума, планетариума, Катедралата и зоологическата градина, както и местността „Аладжа Манастир“, тя е в близост до града. Горе-долу се получи нещо като справка точно в туристически справочник ха-ха.
Какви са позитивите и негативите за живот в „двете“ столици?
София, дори според европейските стандарти, е голям град с всички произтичащи от този факт плюсове и минуси. Има най-много възможности за развитие, кариера и образование. В България няма друг град, който предлага толкова разнообразни и шарени варианти за прекарване на свободното време: театри, опера, клубове, барове, спортни бази и прочие. Борисовата градина и Южния парк са две много уважавани от мен места. В момента живея на една минута от Южния парк, което е страхотно. Безспорно най-добре се чувствам в Студентски Град – сигурно защото не съм от София хаха -хах. За запалените планинари Витоша е прекрасна опция за туризъм, екстрмно спускане с байк и т.н. Аз не съм запален по тези хобита, затова предпочитам да й се наслаждавам от прозореца. Минусите също са ясни: пренаселеност, проблем с намирането на места: за детски градини, за училища, за паркиране – изобщо за всичко. Мръсен въздух: разликата, с който и да е било друг град в държавата, е осезаема, особено зимно време. От много години живея в София и не мога да кажа, че съм безразличен към нея. Създал съм много връзки, приятелства, спомени в този град и определено ми е симпатичен.
Варна носи чара на морето, както повечето морски градове по света. Животът покрай морето изобщо протича по различен начин, няма я тази изнервеност и забързаност на София, в контекста на нашия разговор и на прякото сравнение между двете. Варненци носят в себе си един, как да кажа, леко „тарикатски“ манталитет, който, може би, е наследен още от времето на социализма, когато моряците са донасяли със себе си парченца от западния свят, западна техника, продукти и т.н. Аз поне така си го обяснявам… Впрочем, дядо ми, на когото съм кръстен, е изкарал дълги години по океаните в цял свят. Варна носи уюта на по-малкия град, без, обаче, пък да е прекалено малък и град „в който просто няма какво да се случи“, ако реферираме към популярната песен на Тангра. Разстоянията са пешеходни, дори с повечко амбиция можеш да стигнеш от центъра до Владиславово за около 35-40 минути. В последните години Варна също стана жертва на задръстванията, но нека не забравяме, че все пак се води третият по големина град в страната, а лятото, според мен, минава Пловдив като население.
Уважаващите себе си варненци задължително ходят на плаж извън града по близките курорти, или пък на юг от града. Градските плажове са по-скоро за ученици, които не могат да се придвижат свободно до споменатите дестинации. Те също си имат своя чар, обаче. Без да става дума за сравнения със София, културният афиш също има какво да предложи – имаме си собствени музикални и кино фестивали. „Варненско Лято“ и „Любовта е лудост“. Има и определени култови барове и дискотеки, като Кубо. Впрочем, в последно време много сериозно обмислям преместване обратно във Варна. Решението не е взето, но го обмислям изключително сериозно.
Ти си близо до христовата възраст – 33, какво научи през тези години и какво все още би искал да научиш?
Определено има още много, много неща, които трябва да науча. Най-вече да си пазя нервите, да не се ядосвам за несъществени неща. Човек трябва да се пази от токсични хора, от така наречените енергийни вампири. В живота си човек среща много хора, които, образно казано, се опитват да те торпилират, да те изкарат от строя. Някои не го правят нарочно, просто са си такива. Човек трябва да се научи да разпознава такива хора, да стои настрана от тях или най-малкото да ограничава влиянието им максимално.
Трябва да държиш на приятелите си и да ги уважаваш. След родителите това е най-ценният „капитал“, с който един човек разполага. Другият ключов момент за постигането на успех във всяко едно начинание е постоянството. По-добре е да се правят малки, но постоянни крачки към дадена цел, отколкото да се действа кампанийно. Като цяло тази възраст е нещо като вододел в живота: няма я улегналостта на 40-те, но го няма и лековатото чувство на 20-те. Да си призная, в някои отношения се чувствам леко объркан.
За какво мислиш в този период от живота си?
Мисля си как да изчистя някои грешки, допускани в миналото, с цел да не се повторят и за в бъдеще. Правил съм си най-различни експерименти в житейски план, включително да почна свой малък бизнес с магазин в Студентски град. За съжаление не се получи, но пък е безценен опит. Фокусирал съм се върху настоящата си IT кариера, като съм започнал курс по „Microsoft Azure“. Бъдещето определено е в облачните технологии.
Как се виждаш след още 10 години, мислиш ли за бъдещето?
Вероятно с жена и семейство ха-ха.
Освен всичко ти си и голям фен на колите, от къде тази любов към автомобилите?
В цялото ми семейство витае огромна любов към автомобилите, която специално при мен е от най-ранна осъзната възраст. Баща ми и брат ми залагат на италиански коли, аз открай време карам немски, по-конкретно: „Ауди“. Любимата ми марка, трето поред карам, много красива и елегантна бяла А4-ка. Имам и един стар фолксваген, хах-хах. Братът на дядо ми е бил професионален шофьор, карал е големи композиции с влекачи „Волво“ в Европа и Африка по времето на социализма, карал е и автобуси от редовните линии на градския транспорт във Варна, освен това е бил и запален моторджия. Може и генетиката да има пръст в цялата работа хах-хах.
Карал си всякакви коли, разкажи ни малко повече за това коя е сред любимите ти и коя никога не би повторил и защо?
Както казах, най-харесвам аудита, но истината е , че която и кола от „немската света троица“: „Ауди“, „БМВ“, „Мерцедес“ да си купи човек, все няма да се обърка. Всяка кола си има някакъв неин собствен си чар. Карал съм не малка част от немските флагман коли – „Ауди“, „БМВ“, „Мерцедес“, „Порше“, „Волксваген“. Карал съм и френски, японски, а бе, всякакви… Много обичам да карам и джет, както и големи скутери. А бе трябва да се движи на нафта или бензин и значи има чар хах-ах.
Най-скъпата и луксозната беше един джип „Рейндж Роувър“ във версията му “Autobiography”. Огромен, 500 конски сили, бензинов двигател, струва колкото един доста добър апартамент или колкото няколко нисък клас.
Обичаш да се шегуваш с политиката, често в ежедневния ти живот вкарваш шеги от нея, можеш ли да ни дадеш пример?
Такива шеги вкарвам само в компания, която може да разбере материята. Политиката в българския й вариант е като цяло една шега и то лоша шега. Не мисля, че има положителни герои. Т.нар. десни претендират да са такива, но според мен са некомпетентни лица с лицемерно обществено поведение и зле прикрити властови амбиции… Имаше една приказка за какво плаче вдовицата, но понеже е нецензурна, ще си я спестя. Правя уговорката, че не ангажирам никого с мнението си. Като цяло хората и особено младите трябва да се интересуват от политиката, най-малкото, за да могат да си обяснят някакви явления на какво са следствие. Политиката има своето отражение в супермаркета, на бензиностанцията, в аптеката, в дискотеката и изобщо навсякъде. За да можеш после да мрънкаш, трябва да гласуваш. Това е важно. Иначе аз не съм фен на настоящия строй, но това е тема на дълъг и друг разговор.
Има ли общо между живота, политиката и шегите, ако да – какво и как би го описал, ако трябва да звучи забавно?
Ами, то няма как да няма, политиците не падат от Марс, а идват от народа. Шегите с политиката може и да изглеждат смешни, но реално изобщо не са. Ще цитирам един руски министър, Виктор Черномирдин мисля, че се казваше: „Искахме по-добре, а то стана както винаги.“
Ако можеше да се погледнеш отстрани, какво би си казал за Георги Жилов?
Хубав човек, с някои кривости на характера.
Снимки: От личния профил на Георги Жилов във Фейсбук
Ако и Вие искате да ни разкажете свое преживяване или впечатление в подобен материал, имате и искате да споделите своя ценен опит с хората, не се колебайте да се свържете с нас на имейл адрес: modernlife@abv.bg или на лично съобщение в страницата ни във фейсбук: Modern Life, която може да последвате за още ексклузивни истории тук!
Modern Life 