Да бъдеш родител е бленувана от много хора мечта. След като ти вече гордо носиш в ръцете си малка принцеса, усещаш ли себе си по-променена от преди и ако да, в каква насока?
Да, да бъда родител наистина беше огромна мечта за мен. Вече е факт, изпитвам огромно удовлетворение от това, че има един малък човек, за когото да поема изцяло грижите. А що се отнася до промяна в мен, определено има, да, никога преди не съм се чувствала толкова пълноценна, винаги съм обръщала внимание на неща, които в момента ми се струват толкова незначителни пред това да се грижиш за същество, което разчита изцяло на теб.
Да бъдеш майка е отговорна задача. На какво задължително, като жена, искаш да научиш твоето малко момиче?
Да, наистина e отговорна задача. Нещата, на които искам да я науча, са да бъде добър човек, да обича, да не позволява да я нараняват, да отстоява позициите си при всяка една ситуация, да бъде отговорен човек и винаги да взема правилните решения. Като нейна майка винаги ще бъда до нея и ще я подкрепям във всяко едно нейно решение и начинание и, разбира се, ако има нужда от съвет, винаги ще й го дам.
Как се промени начинът ти на живот – в смяна на ежедневните навици, в повече отговорности или по друг начин?
Начинът ми на живот определено се промени и в ежедневните навици, и в отговорностите. Преди да се появи бебка обичах да си поспивам повечко, да обръщам внимание на себе си и на хората около мен, а сега гледам да поспивам заедно с нея, ако е възможно, разбира се. 🙂 Цялото ми внимание е насочено към бебето. Що се отнася до отговорности, от тях няма как да се избяга. Всяко едно бебе си изисква грижи – било то хранене, сменяне на памперса, понякога и гукане. 🙂 В моя случай и кръстницата й гука заедно с нея.
Какво е усещането когато вече осъзнаеш и психически, и физически, че раждаш? Неизвестното в онзи слънчев ден не те ли плашеше?
Сега ще ви разкажа цялата история – накратко, обаче. Още когато разбрах, че съм бременна, реших, че ще раждам секцио, тъй като прагът ми на болка е много нисък и наистина се страхувах от предстоящата болка от естественото раждане. В течение на времето, с напредване на бременноста споделих на лекаря, който ме наблюдаваше, как искам да родя. Преди да продължа, обаче, искам да изкажа своите огромни благодарности на д-р Ралица Милчева и нейния екип от МЦ „Д-р Щерев“, тъй като тя ми обясни какви може да са последствията от раждане секцио без да има причина за такова. Тя ме убеди да родя естествено, за което огромно й благодаря! Най-забавното, обаче, беше, че една вечер, докато шофирах, ми изтекоха водите. Отначалото си мислех, че ще изпадна в паника, но, уви, бях напълно спокойна за разлика от мъжа ми, който се паникьоса и за мен. Интересното е, че не чувствах никаква болка и след направения преглед се установи, че нямам разкритие. След като изминаха 3 часа откакто ме приеха в отделението на МЦ „Д-р Щерев“ болките започнаха. Бяха толкова нетърпими, че наистина не съм вярвала, че ще плача от болка. Молех се на сестрата, която ме наблюдаваше, да ми сложи най-слабото болкоуспокояващо, но тя ми каза, че, щом нямам определени сантиметри разкритие, не може да ми сложи нищо. След още 2 часа на нетърпими болки и след прегледа на д-р Милчева се установи, че съм с 5 см. разкритие и ми сложиха болкоуспокояващо. Не след дълго ме преместиха в родилна зала и след 15 минути в ръцете на д-р Милчева проплака моята малка принцеса. Тогава, когато я видях и я прегърнах, забравих за цялата болка. Така че искам да дам съвет на всички бъдещи мами – не прибягвайте до раждане секцио, освен ако не се налага. Болката от естественото раждане се забравя веднага щом прегърнете малкото човече.
Какво беше първото нещо, което ти мина през главата, когато акушерките ти казаха, че си майка на момиченце?
След като родих около мен беше голяма еуфория. В първия миг чух, че акушерката ми каза: „Честито, имате си момченце!“. Погледнах я и я попитах: „Как така момче, 9 месеца ми казвате момиче?!“, след което тя ме погледна и ми каза, че не знае какво съм чула, но съм родила здрава и хубава дъщеря, след което се успокоих. Не че ако беше момче щях да го върна, но все пак мечтата ми от дете е да имам дъщеря и тя се сбъдна! Чувството е наистина невероятно, пожелавам го на всяка жена.
Кога беше първата прегръдка? Какво почувства когато я хвана за пръв път в ръцете си?
Първата ни прегръдка беше веднага щом се роди, след като я измиха. Подадоха я в ръцете ми и тогава разбрах, че цялата болка, която съм изтърпяла, си е заслужавала. Тя беше толкова малка и крехка. Тогава разбрах, че това е смисълът на живота ми.
Четири месеца по-късно малката принцеса вече е кръстена. Какво е за теб вярата и смяташ ли, че тя помага на хората до някаква степен?
О, да, направихме и кръщене! Аз настоях да го направим по-рано. Чувала съм от моите баби, че е хубаво детето да е кръстено, защото така вече си има ангел-пазител, който ще го пази и закриля. За мен вярата е чувство на душата, което всеки един човек трябва да притежава. А що се отнася за това дали помага… Помага, стига да вярваш достатъчно силно в нея и в това какво искаш да ти се случи! Имаш ли вяра, искаш ли нещо силно, то се случва, казвам го от опит.
Извън църквата в какво вярваш самата ти и смяташ ли, че надеждата ти е помагала в дадени ситуации?
Тук няма как да изключим църквата и съответно вярата, защото точно от тях се поражда надеждата. Както казват хората: „надеждата умира последна“. Дълго време исках малкото човече, може би повече от година. Имах вярата, имах и надеждата, че това ще се случи и то се случи. А що се отнася до това дали надеждата ми е помагала в дадени ситуации – да, помагала ми е. Предполагам, че ще ме попиташ за какво, но ще го запазя за себе си. (смее се)
Сега за какво мечтаеш, има ли нещо, което да искаш силно в живота си?
Може би за още две момичета. (смее се) Ако кажа, че се шегувам, ще излъжа. Винаги съм мечтала за голямо семейство, но за момента искам всички мои близки, както и Крисия-Никол да са живи и здрави, защото това е най-важното нещо за мен. Като имаме предвид и обстановката, в която се намираме, здравето на всички хора около мен е най-важно!
Ако можеше да се погледнеш отстрани, какво би казала на Галина Николова?
Какво бих казала на Галина Николова? „Горе главата, момиче, ти си силна и знам, че каквато и цел да имаш в живота, ще успееш!“
Снимки: Любезно предоставени от Галина Николова
Ако и Вие искате да ни разкажете свое преживяване или впечатление в подобен материал, имате и искате да споделите своя ценен опит с хората, не се колебайте да се свържете с нас на имейл адрес: modernlife@abv.bg или на лично съобщение в страницата ни във фейсбук: Modern Life, която може да последвате за още ексклузивни истории тук!
Modern Life 