Още от дете започваш да тренираш футбол и цели 13 години практикуваш спорта, разкажи ни за този период.
Да, когато бях на пет годинки ме записаха да тренирам в школата на „Славия“. Тъй като съм 93-ти набор, а най-малки тогава бяха 91-ви, се наложи в началото да тренирам с батковците. Може би оттогава стана така, че винаги и до ден днешен се разбирам по-добре с по-големите от мен. Тинейджърските години минаха предимно в лагери, тренировки и учене. На 15г. преминах в школата на „Левски“. Имал съм много приятни моменти покрай спорта, завързах и много приятелства, които пазя и до днес, тъй като за мен спортистите са много стойностни като хора, или поне повечето!
Към днешна дата не спортуваш професионално, но със сигурност спортът те е научил на много неща. Кое е нещото, което остави отпечатък в твоя живот от този период?
Спортът ме научи на дисциплина най-вече! И да уважавам хората!
Какви са плановете ти за бъдещето, а мечтите след този спортен период от живота ти?
Естествено на първо място всички хора около мен да бъдат здрави! Мечтая да създам здраво семейство и да имам човек до себе си, на който мога да разчитам! Да намеря нещото, с което да се занимавам и което да ме прави наистина щастлив! Също така много обичам да пътувам! В нашата страна има невероятна природа и прекрасни места, които задължително трябва да бъдат посетени! В чужбина пък може да се запознаеш с много различни видове култура, а и със сигурност и там има какво да се види!
Каза, че обичаш да пътуваш. Кой са дестинациите в и извън България, които би искал да посетиш? А тези, които си видял?
Не съм ходил на Плевенската Панорама, Белоградчишките скали и Райското Пръскало, може би това ще са дестинациите, които в най-скоро време мисля да посетя. Бил съм в Испания и Румъния, много искам да отида в Италия, Япония, някои държави в Северна и Южна Америка, както и Австралия.
Напук на така налагащите се в живота на всеки социални мрежи, ти си човек, който не припознава цялата истерия около качването на снимки, сторита и споделяне на информация. Защо?
Аз също съм част от цялата тази истерия, макар и не чак толкова активен, но понякога и аз споделям разни неща. По-скоро не разбирам хората, които са пристрастени към социалните мрежи – лягат и стават с тях, както и безмислената информация, която се споделя там. Не всичката, разбира се, е безмислена. Много хора ръководят и до някаква степен бизнесите си от там. Използват се за реклама, търговия, дори благотворителност, което е чудесно. Има и плюсове и минуси като във всяко едно нещо, но като цяло съм на мнение, че социалните мрежи разхищават нашето време.
Ти си скромен и здраво стъпил на земята млад мъж. Фалшът, суетата и лъжите не са част от живота ти. Как би описал идеалния свят за теб?
Надявам се да съм здраво стъпил. Или поне се опитвам. Не харесвам фалшивите и лицемерни хора! Предпочитам истината да ми се казва в очите, дори понякога тя да боли. За лъжите няма какво да кажа, едва ли има някой, който обича да го лъжат! Адски много харесвам хора, които правят нещата докрай и които са точни и подхождат с професионализъм към всяко нещо, с което се захванат. Всички успели хора са именно такива. Идеалният свят трудно би съществувал, бих искал да има по-малко омраза и повече разбирателство сред хората.
Ако можеш да владееш социалните мрежи, ти самият какво би поствал и как биха изглеждали те?
Не мога да си представя, че ще ги владея, но със сигурност щях да забраня да се публикуват снимки и статуси свързани с употребата на алкохол, цигари и наркотични вещества, защото така се дава много лош пример на по-малките. Може би да има повече полезна и образователна тип информация.
Имал си срещи с големи имена във футбола, коя среща никога няма да забравиш и защо?
Никога няма да забравя 2005г. когато Христо Стоичков и Жилет организираха конкурс за откриване на деца-таланти, най-добрите от които щяха да отидат да играят в школата на Барселона. Бях стигнал до последния етап, когато бяхме останали 22 деца от цяла България когато ни заведоха на лагер в НСА. Христо Стоичков имаше невероятен екип, който се състоеше от емблематични фигури от САЩ ’94 и легенди във българския футбол, сред които Златко Янков, Илиян Киряков, Аян Садъков и други, които бяха и наши треньори в пръдължение на десет дни. По това време Христо Стоичков беше и селекционер на националния отбор. Тогава разбрах и колко голям е всъщност! Лично ни заведе да наблюдаваме тренировка на националите. Бяхме на седмото небе от щастие, а след тренировката ни пуснаха да поиграем и да си поговорим с батковците, сред които Бербатов, Мартин Петров, Стилиян Петров, а тогава те бяха и наши идоли. Последния ден от лагера пристигна Гилермо Амор, който е бивш съотборник на Стоичков и легенда на Барселона, който също ни наблюдава. За съжаление накрая не бях от избраните 5-6 деца, но преживяването беше невероятно и ще ми остане един личен спомен завинаги.
„Славия“, „Левски“ или някой друг отбор седи дълбоко в сърцето ти сега? А може би не е футболен отбор?
Като цяло харесвам и двата отбора, но за съжаление последните години не са на нивото, на което би ми се искало.
Ако можеш да се погледнеш отстрани, какво би си казал за Евгени Христов?
Със сигурност ще искам да променя някои неща в характера си, но като цяло бих си задал за цел да бъда малко по-амбициозен, да си поставям по-високи цели в живота и да ги преследвам.
Снимки: Официалният профил във Фейсбук на Евгени Христов.
Ако и Вие искате да ни разкажете свое преживяване или впечатление в подобен материал, имате и искате да споделите своя ценен опит с хората, не се колебайте да се свържете с нас на имейл адрес: modernlife@abv.bg или на лично съобщение в страницата ни във фейсбук: Modern Life, която може да последвате за още ексклузивни истории тук!
Modern Life 