В следващите редове ще ви запозная с 31-на годишен мъж, който дълги години се опитва да намери правилните думи, за да сбъдне мечтата си – да напише поредица от книги, в която да разкаже за магията и вярата, които не трябва да губим в живота си. Извън ангажиментите си около реализирането на поредицата, той не бленува за материалното на всяка цена, опитва се да балансира между работата, удоволствията, добрите си приятели и хобитата си. В личен план все още търси голямата любов, а докато се появи той се посвещава на писането и четенето. Започваме 2021-ва година с едно интервю за емоциите, интересите, хората и възгледите за живота през новата година и не само.
Като всеки човек и ти работиш, забавляваш се и живееш, кога обаче намираш време да четеш или то просто е част от ежедневните ти навици?
Време за четене винаги може да се намери, стига човек да го желае. Наистина има дни, в които ангажиментите не го позволяват, но човек има ли желание, ще намери и време. При мен с годините, по-скоро е станало навик. Ако не си взема дневната доза буквички не се чувствам добре.
Какво намираш в книгите, което ти липсва в реалния свят – спокойствието, магията, историята, която да допълни живота ти или нещо друго?
В книгите откривам едно бягство от реалния свят. Доста често се случва да ми дотегне от сивото ежедневие, а книгите са един страхотен начин да избягаш от него. Освен, че са източник на развлечение, книгите много помагат с обогатяването на речника, както и на фантазията. Има много неща, които съм открил в книгите, неща отсъстващи до голяма степен от живота на съвременния човек. Поне в литературата, която аз предпочитам е така. Приключенията и магията са две от нещата, които поглъщам най-жадно от книгите. Дълбоко в мен детето все още е живо и се наслаждава на всеки един ред от такива четива. А когато човек си угоди на такива първични вътрешни източници, удоволствието впоследствие се разнася из цялото ми същество, подхранвайки мисловния ми процес с прочетеното.
Какво смяташ, че може на теб лично да ти „изсмуче акъла през носа“, както си казвал за всички онези новини без смисъл, с които се пълнят главите на хората?
Безспорно нещото, което най-безкрупулно изсмуква акъла през носа е любовта. Хората оглупяват когато са влюбени и въобще не съзнават какво се случва около тях. В този ред на мисли смятам, че нещото, което би могло да ми изсмуче акъла през носа е някоя жена.
Ти си от хората, които успяват да балансират в живота, но за книгите си способен да излезеш от рамките, как си обясняваш това, от къде е тази любов към четенето? Ами за жена би ли излезнал от рамката?
Книгите са една от основите на моя вътрешен баланс, който от своя страна отговаря за другия ми баланс – онзи външния, в живота. Предполагам, че поради тази причина съм толкова непреклонен и склонен да излезна извън всякакви граници относно тях. Що се отнася до жените, разбира се че бих го сторил за подходящия човек. Човек, който ми е показал, че го заслужава. Такъв човек със сигурност би бил част от основите на моя вътрешен баланс. В противен случай, ако липсва едно такова по-дълбоко оценяване, най-вероятно не бих го сторил.
Ако само за един ден си учител и имаш магичната сила каквото кажеш, то да бъде разбрано, осмислено и запомнено, какво би било то и защо?
Ако имах такава сила за един ден, то сигурно щях да обясня на всички мадами по света, че трябва да ме обичат (смее се). Шегата на страна, предполагам, че нещото, което бих искал да направя с такава сила би било да изтръгна от хората глупостта и завистта. Щях да им обясня колко много малки дупки създават тези две неща в материята на нашето съществуване, при това ежедневно. Защото в края на деня би било доста трудно да застанеш гордо пред себе си и да „развееш“ флага на постигантото, ако то е надупчено като швейцарско сирене от глупости и завист.
Извън работата и четенето си стартирал писане на книга. Защо реши да пишеш, какво ще разкажеш и вярваш ли, че можеш да промениш поне един човек с написаното вътре?
Да, започнах да пиша книга от началото на 2020 – та. Това ми беше мечта още от юношеските години, но едва сега успях да си събера акъла за едно такова начинание. Историята, която искам да разкажа има за цел да обърне внимание върху човешките взаимоотношения, както и върху въпроса дали е хубаво човек да вярва или не. Смятам, че това са два доста важни въпроса, които съвременния човек си задава доста често. Преплитайки тези два сериозни въпроса с малко фантастика и магия, искрено се надявам, че ще се получи една доста сполучлива рецепта за душевна храна. Целта ми е не е да променям някого, искам просто да достигна хората, да ме чуят и да си зададат същите въпроси, които ще си задават и героите от историята. Понякога е нужно само малко да преподредиш чарковете, за да може отново да потръгне мисловното течение, нищо повече.
Какво е общото между рок музиката, компютърните игри и книгите? Откриваш ли допирни точки, освен това, че са нещата, които ти създават настроение?
Разбира се, и трите неща освен че носят разтуха след тежък ден, могат да те накарат да се замислиш над сериозни въпроси, могат да ти въздействат творчески, да те вдъхновят да създадеш нещо ново, нещо свое. Но може би най-важната допирна точка между трите е, че са перспектива. Чрез трите можеш да погледнеш през очите на други хора, на създателите им, и по този начин да разшириш мирогледа си. Като не е речено, че трябва да е нещо голямо и фундаментално, дори и един малък проблясък на една нова концепция в съзнанието ти, винаги е нещо добро. Или накратко казано и трите спомагат за граденето на вашата личност.
Какво би било нещото което ще те накара да си кажеш: „Аз успях в този живот“?
На този етап от живота си не съм сигурен, че съм готов да дам на сто процента отговор на такъв въпрос. Предполагам създаването на семейство с човек, с жена, която истиснки се обичаме, както и отглеждането на деца, които на първо място да станат хора, които да си задават въпроси, за да не се превръщат в сенки сред тълпата, чийто поток е повлякъл толкова много хора в днешно време. С последното визирам спада на общата култура сред младите хора. Това е единственото нещо, което бих оценил към днешна дата като отговор на този въпрос. Парите и славата са прах в очите. Жалко, че много хора измерват успеха си с тях.
Какво според теб не ни достига, за да бъдем щастливи – любов, пари, знание, образование или може би съзнание?
Безспорно повечето от хората в днешно време биха казали: парите. Аз обаче смятам, че отговорът не е толкова прост. Според мен е нужен баланс от всичките неща, който да създава едно вътрешно спокойствие в човека. Когато този баланс е нарушен, защото човек клони повече към някои от нещата, то тогава се губи щастието. В повечето случаи хората в днешно време преследват само една част от тази съвкупност, която ни е нужна, и колкото повече преследват нещото, което смятат за най-важно в момнета, толкова повече губят от другите състваки, което моментално нарушва вътрешния баланс, а без него, няма как да има щастие. Повечето хора преследват частичното щастие, което ще изживеят за минута, за час, за ден, вместо да се опитат да намерят онова, което ще ги държи щастливи с дни наред, а именно плетеницата от материалните и нематериалните неща, изграждащи вътешният ни баланс.
Ако можеше да се погледнеш отстрани, какво би си казал за Михаил Велчев?
Здраво стъпил на земята човек, който на моменти е крайно неефективен във вземането на решения. Може би малко повече решителност и самоинициатива биха му се отразили положително. И той като много други е издигнал крепостни стени, за да се скрие от човешката глупост и суета, което със сигурност влияе до някаква степен на личния му живот, както и на преценката му.
Снимки: Личен профил в социалните мрежи на Михаил Велчев
Modern Life 